На фона на финансовата криза в страната, покачващата се инфлация и войната, която се води на няколко стотин километра от границите ни, важна тема беше подхваната в Народното събрание в сряда – новите решетки, сложени от вътрешната страна на сградата на парламента. Интересното е обаче, че тези, които започнаха дебата, се оказаха и причина за решетките.
Разискването на въпроса започна именно от „Възраждане”, които използваха повода за пореден път да нападнат правителството и в частност председателя на парламента – Никола Минчев.
Първа думата взе Елена Гунчева, която между другото след започването на войната в Украйна пожела Путин да изпрати ракета по посока на българското Народно събрание. За нея обаче се оказа позорно поставянето на решетки на същата сграда. А като председател на парламента обвиненията логично паднаха върху Никола Минчев.
Интересно е обаче, че именно „Възраждане” започна този дебат, тъй като на фона на многобройните критики и изказвания, на фона на политическото говорене с цел печелене на дивиденти на заден фон остана причината за поставянето на решетките.
Никола Минчев заяви, че те са били идея на НСО за засилване на сигурността след протестите от януари тази година. Какво се случи тогава? Протестиращи от същата партия „Възраждане” се опитаха да нахлуят в Народното събрание, като успяха да пробият полицейския кордон, достигайки до вратата на парламента.
Наложи се Националната служба за охрана да барикадира входа на парламента с маси и подръчни вещи. Имаше пострадали хора и полицаи. Униформените все пак успяха да устоят на напора и не допуснаха протестиращите да влязат в парламента, точно година след като радикалисти щурмуваха Конгреса в САЩ, вследствие на което четирима души загинаха.
ГЕРБ яростно подкрепиха позицията на „Възраждане”, макар че през 2019 година по време на третия кабинет на Борисов са поставени същите решетки на същото място.
Останалите партии също бяха несъгласни с взетото решение поради символичното разделение от народа, макар решетки да бяха поставени и на „новия” парламент (бившия партиен дом), където депутатите заседаваха от септември 2020г. до февруари 2021г. Факт е обаче, че сградата на Народното събрание е културно наследство, поради което и Министерството на културата заяви, че ще има глоби.
Самият Минчев обяви, че ще проучи въпроса като председател на парламента. Макар действието на НСО да не е съобразено с факта, че сградата на парламента е историческа, по-интересно е да намерим кой е виновникът за решетките и „отделянето на депутатите от народа”. Би било нелепо да набедим Минчев за нещо, предизвикано от една радикална партия в лицето на „Възраждане”, която не веднъж се опитвала да щурмува обществена сграда. А какво ще направят, ако един ден успеят, можем само да си пожелаем никога да не разбираме.
