Истанбулска конвенция, домашно насилие

В разгара на дебатите по европейската резолюция, посветена на върховенството на закона, протестите и борбата с корупцията в България станахме свидетели на поредния опит за изместване на фокуса от така важните за страната ни теми.

Документът беше одобрен от европейските депутати, но остана чувството,че е бил използван и за прокарване на някои спорни текстове от Истанбулската конвенция, по които вече се е произнесъл българският съд. Но това съвсем не е така. Резолюцията е документ срещу управлението в България, а не за възкресяване на Истанбулската конвенция.

Истината е, че в резолюцията за върховенството на правото в България съвсем естествено присъства и призив за ненасилие към жените и децата, какъвто е заложен в т.нар Истанбулска конвенция. В резолюцията обаче има само едно изречение, в което Брюксел ни казва, че е хубаво да приемем конвенцията, но без елементите, които вече са били отменени от българския съд.

Едно много важно уточнение, на което никой, може би съвсем умишлено не обърна внимание. А може би това бе и целта. Темата с Истанбулската конвенция и вмъкването им в резолюцията за България дойде доста услужливо за някои кръгове в желанието им да омаловажат документа и да насочат вниманието в съвсем друга посока.

А истината е една –  тези 358 евродепутати, които подкрепиха документа не са мислили за Истанбулската конвенция. Те показаха, че са видели „значително влошаване“ в зачитането на законите, демокрацията и човешките права в България. И дадоха ясната си воля затова, че българите имаме право да живеем в наистина правова държава и да гласуваме на едни честни и прозрачни избори.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!