След като преди дни няколко партийни лидери от „Демократична България“ не бяха допуснати на обществен плаж в Росенец, граничещ с имота, познат като лятната резиденция на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, днес привърженици на неговата партия върнаха катамарани с български граждани, които искаха да отидат на същия плаж, а други бяха спрени по суша от полицията.
Ясно е, че идването на плажа има символно значение и е на практика политическа стъпка, но е и ясно, че в него няма нищо незаконосъобразно. В същото време имахме нарушаване на правото на гражданин да бъде на обществена територия в единия случай от служители на НСО, а в другия – от партийно организирани лица. В стремежа си да не допусне конфронтация полицията неволно съдейства на ограничаването на гражданите.
Защо е толкова важно двете групи да останат разделени? Защото тъй като става дума за охрана на спокойствието на лидера на ДПС Ахмед Доган, случаят може да се измести от основното си значение и има опасност да отиде към познатия стар коловоз на етническото напрежение.
ДПС е партия, която винаги успява да лавира сполучливо в българската политика и в крайна сметка вече съсредоточава значително влияние, което обаче не се ползва с благоразположението на мнозинството българи, като тук изобщо не става дума за каквато и да било етническа неприязън. Те просто не могат да си обяснят впечатляващите „сараи“ на г-н Доган или нуждата да бъде охраняван от НСО и това логично носи напрежение в отношението към цялата му партия. А и не можем да се учудваме на това отношение откакто самият г-н Доган заяви преди години, че той разпределя порциите на финансирането, а не неговите депутати.
Това, което обаче дразни българите най-много, е впечатлението за системно изиграване на картата на етническия мир от страна на ДПС през годините. Повсеместно е разбирането, че опазването или неопазването на този мир е основният коз, с който партията може да „цака“ всеки път, когато се почувства засегната. Това може да бъде особено силно усетено, ако човек се порови във форумите и групите в социалните мрежи.
Разбира се водещите политици от ДПС са рафинирани и никога не биха отправили пряка заплаха – това би било противозаконно. Ясно е, обаче, че дори самото споменаване на словосъчетанието „етническо напрежение“ в подходящия контекст и в подходящата политическа обстановка кара косата на всяка централна власт да настръхва и тя най-често е склонна да „омекне“, независимо дали ДПС е неин съюзник или е в опозиция. С други думи – казвам ти, куме, сещай се, снахо!
Появяването на хора от ДПС на плажа на Догансарай днес е знак, че етническата карта може да се изиграе отново.
Трябва да е кристално ясно, че протестите от последните два дни и морският „десант“ на Христо Иванов на Росенец нямат нищо общо с каквито и да било етнически мотиви. Това са действия, изразяващи гняв срещу безобразия в управлението, срещу безконтролното отнемане на права и бездействието на държавата срещу това. Както и срещу начина на работа на прокуратурата. Това, че протестът в Росенец е под прозорците на г-н Ахмед Доган, е израз на свързването на ДПС с голяма част от тези проблеми в съзнанието на протестиращите и няма нищо общо с какъвто и да е етнически съображения.
Обаче когато едните изблъскат другите, нещата вече лесно може да пуснат „етнически“ искри, а оттам и нещо да се подпали. Или да бъде представено по подходящ начин, като подпалено. И вероятно отново да бъде угасено чрез засипване със страх от нарушаване на етническата стабилност.
Този модел на стабилност обаче има своята цена и върви с беззакония като това, което стана на плажа в Росенец. Той се реализира чрез обръщане на погледа на властта встрани за сметка на гражданските права, защитата на които пък присъства като внушение дори и в самото име на партията на г-н Доган.
Порочен кръг, от който със сигурност ползата не е за българските граждани, независимо от коя партия са.
