Кой ще ни лекува на стари години?

Проблемите на българското здравеопазване нито са от вчера, нито са малко. Хроничното му недофинансиране, източването на средства и честите недомислени изменения в цялостната концепция или част от нея са теми, по които непрекъснато някой има да каже нещо, но рядко от това произлизат реални положителни действия.

Може би най-голяма обаче е болката по отношение на загубата на кадри. Не е никаква тайна, че през последния четвърт век „изтичането на мозъци“ в областта на медицината от България е изключително интензивно – до такава степен, че, според запознатите, пък и според отзивите на пациентите, вече се отразява осезаемо на качеството на родното здравеопазване.

Най-добрите студенти, завършили българските медицински ВУЗ-ове, бързо намират път на Запад. В България като цяло остават по-посредствените /с някои изключения, разбира се/ и тъй като с годините те стават все повече, започват да определят облика на българското здравеопазване. Веднъж в частен разговор български професор и световно известен експерт в своята област на медицината ми сподели:

„Преди се притеснявах, че на стари години може да няма кой да ме лекува качествено. Сега вече съм спокоен, защото ЗНАМ, че няма да има кой де ме лекува и няма за какво да се притеснявам.“

От устата на медицински светила това е изключително тревожна диагноза, изискваща незабавни мерки, но нищо работещо не е предложено, камо ли прието, от поредицата правителства през периода, който сме свикнали да обозначаваме като „прехода“.

Проблемът има и друга страна и тя е свързана с принципа на финансирането на образованието. Продължава дискусията дали е етично студентите да използват общия ресурс за образованието си и после да отидат да се реализират на друго място. По този начин те вливат своя потенциал в и без това по-напредналите страни, предимно от Западна Европа, и ощетяват българските данъкоплатци. Много българи споделят мнението студентите, които ползват безплатно образование /платено от държавата, тъй като безплатен обяд няма/, да се обвързват с условия за оставане в България за определен период. Това виждане също има своите недостатъци, така че общественият дебат, който все още не е изчерпателно проведен, тепърва трябва да продължи и да бъде завършен.

Нормално е подобна ситуация да бъде „яхната“ в политическо отношение от опозицията на настоящото управление, която не пропуска да подчертава проблемите, макар че в миналото, когато е имала възможност, не е направила нещо за пресичане на тенденцията за „изпускане“ на най-кадърните специалисти /болка, която вече се усеща не само в здравеопазването ни/.

„Една от темите, които обсъждахме, е острата нужда от кадри, защото каквото и да се направи в здравеопазването като няма лекари и медицински сестри въпросът остава нерешен – каза лидерът на БСП Корнелия Нинова след среща в централата на нейната партия с представители на Националното сдружение на общинските болници – Единодушни сме, че сегашното състояние на здравеопазването е катастрофално и не може да продължава повече така, че предложената от ГЕРБ реформа не представлява реформа в здравеопазването и в здравния модел, а промяна във финансирането на модела или по-скоро търсене на източници за дофинансиране, чрез събиране на допълнителна задължителна здравна застраховка. Смятаме, че това ще натовари най-бедните хора, хората в затруднено положение, които и сега трудно имат достъп до здравеопазване“.

Гледната точка и мястото на пациентите в модела на финансиране също е изключително важна тема, но тук говорим за кадрите. Според Националното сдружение на общинските болници те не достигат и малките населени места и отдалечените болници са особено потърпевши от това.

От БСП предлагат нещо, което не е ново и всъщност е чудно защо все още не е разглеждано по-сериозно като възможност.

„Нашето предложение е държавата да плаща стипендии и след това завършилите медицина да са задължени да работят 5 години в България“, каза Нинова.

Това изглежда разумен компромис между крайното мнение за обвързването на всички, които не учат платено, и пълната неангажираност на държавата с реализацията на медицинските кадри след завършването. Като изключим предназначението да извлече за БСП политически дивиденти, в идеята има реален смисъл. В зависимост от размера на тези стипендии те биха могли да привлекат повече студенти в медицинските ВУЗ-ове, като гарантират известно време работа на способните млади лекари у нас. Пък след 5 години – каквото решат. Някои ще си останат в ВG, което е и целта на занятието.

Разбира се, ако икономиката може, а обществото има желание да се предложат на медицинския персонал достатъчно примамливи възнаграждения, нещата биха се решили от само себе си. Тъй като лекарските заплати в България не са конкурентни на предлаганите в западните страни, особено тези на начинаещите медици, българското общество ще трябва успоредно със стремежа си да подобри финансирането на здравеопазването да намери и други работещи решения, за да спре, или временно да задържа, напускането на своите най-способни специалисти.

Опитните лекари рано или късно излизат в пенсия за заслужена почивка. Ако няма кой да ги замести пълноценно, нещата ще продължат да се влошават – нещо, което вече се усеща.

Нека не се примиряваме с факта, че на стари години няма да има кой да ни лекува. Да направим нещо по въпроса.