България е сред първите държави в света по брой болнични легла на глава от населението.
Това коментира пред БНР проф. Даниел Вълчев, който представи резултатите от Здравен барометър – система от обективни индикатори, отчитащи различни аспекти на системата на здравеопазването.
Това е гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието, развитието и ефективността на системата на здравеопазване в България.
България има, може би, най-големият брой или е от първите по болнични легла на глава от населението. Държави като Дания и Франция имат около 2-3 пъти по-малко болнични легла на човек. В Швеция имат 4 пъти по-малко легла, а живеят в здраве 10 години повече. Още нещо – над 2/3 от ресурса в здравната система се използва за диагностициране на вече получени заболявания и на тяхното лечение. В по-напреднали страни основна част от средствата отиват за профилактика“, посочи проф. Вълчев.
По думите му българската система на здравеопазване е конструирана на принципа – повече болнични легла за отпускане на средства по скъпи пътеки.
„Ако си директор на болница и искаш твоята болница да е в добро финансово състояние, трябва да осигуриш заплатите на хората и да плащаш на добри специалисти, ти трябва да откриваш максимално много болни и да ги пускаш по максимално скъпи пътеки. Това не е логиката на здравеопазването“, обясни Вълчев.
Лекарите също не са удовлетворени, подчерта той.
По думите му достатъчно студенти завършват за медицински сестри и акушерки. Проблемът е, че те трябва да работят на заплати под средните за страната. Затова те си търсят работа на друго място или заминават за чужбина, отбеляза той.
Проф. Вълчев смята, че Здравният барометър може да бъде средство за натиск върху институциите. Нашата цел е да изсветлим системата, за да започне да се оказва известен натиск, обясни той.
Като любопитен факт Даниел Вълчев посочи, че през последните 15 години 40% от незаконните подзаконови нормативни актове, които ВАС е отменил като противозаконни, са издадени от министъра на здравеопазването.
Инициативата ще се провежда 3 пъти годишно – тогава ще даваме обективни индикатори за състоянието системата, каза Даниел Вълчев и се надява в края на годината да могат да представят финансовата рамка на здравеопазването.
Публичният ресурс за здравеопазване доста се увеличават, въпросът е дали и при качеството е така, каза той.
Близо 40 на сто от обявените за незаконосъобразни подзаконови актове
в периода 2007-2022 г. са издадени от министъра на здравеопазването, показват още данните от изследването.
В периода 2010 – 2022 г. министърът на здравеопазването е издал 601 подзаконови нормативни актове, като само министърът на земеделието е издал повече.
Законът за здравето ежегодно се променя по пет пъти, по пет пъти на година се променят текстове и в Националния рамков договор, каза още проф. Вълчев.
Правната рамка в здравеопазването не се отличава много от правната рамка на другите области, допълни той, цитиран от БТА.
Над 60 на сто от разходите в здравеопазването отиват за диагностика и лечение,
броят на болничните легла са повече от тези в Швеция, а живеем 10 години по-малко от шведите, отбеляза още проф. Вълчев.
„Здравен барометър“ ще бъде представян три пъти годишно с цел да се очертаят тенденциите в развитието на системата чрез анализ на основните количествени показатели и за да се направи дълбочинен, качествен анализ на значими въпроси на здравната политика.
Във форума участват представители на Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Националния център по обществено здраве и анализи, на различни лечебни заведения.
