С икономиста Красен Станчев разговяряме за предложените от служебния кабинет промени в ИК, които предвиждат въвеждане на уседналост при гласуване. След като проектът разбуни духовете, стана ясно, че служебният министър-председател няма общо промените и че правосъдният министърът не е в течение. Румен Радев и хора от обкръжението му били намесени, но донякъде. А някакъв експерт случайно е качил на интернет страницата на Министерството на правосъдието грешен документ. И го уволниха.
Как да разчетем предложението за промяна на Избирателния кодекс (ИК) от страна на правителството?
Като защита на партията на Ахмед Доган. Очевидно президентът и г-жа Ем. Друмева (бел ред.,правният секретар на Румен Радев) са поели ангажименти и трябва да ги изпълнят.
Излезе ли по този начин служебното правителство от кръга на правомощията си?
Не. Всяко правителство може да си съставя всякакви проектозакони. Въпросът е, че досега служебните правителства са избягвали подобно нещо, особено в областта на избирателното право. Има нарушаване на традицията, но не и драма с конституционни правомощия. Традицията е малко по-различна – тези неща се правят от Народното събрание, след втората година от мандата.
С поръчка на ДПС ли да си обясним факта, че министърът на правосъдието Мария Павлова не беше запозната с качения на сайта на ведомството проект за промени в ИК?
Не, не само. По този начин се прави реверанс и към Патриотите, с оглед на евентуалното разделяне на бъдещата коалиция между тях и ГЕРБ.
По принцип, няма нищо лошо в това граждани на чужди държави да участват в предизборната кампания на която и да е страна. Въпросът е принципен. Първо – от теоретична гледна точка – икономиката е международна и хората са граждани на света. Няма етнически кристално чиста страна.
Съвременните общества по някакъв начин търсят политически решения на този въпрос, като правят не само икономиката, но и политиката международна. Много важно е също да се опрем на исторически основания.
Защо е допустимо Дан Куейл да се появи на първия предизборен митинг на СДС преди 27 години или руски държавни лица, включително свързани с тайните служби да коментират под път и над път, да свикват събрания в посолството на Руската Федерация в София, да предоставят социологически изследвания, а човек от правителството на Ердоган да не може да каже нещо положително за партията, която му харесва. Нека напомим, че много български експерти са консултирали Г-17, политическите опоненти на Милошевич в Сърбия.
На трето място са чисто практическите основания – пристрастията на българските политици, най-вече на патриотичните формации, към Западните Балкани се приемат за нещо нормално, а пък вниманието на турските власти към България, се приема за нещо ненормално. Тези неща не могат да бъдат изтрити, защото някой казва, че не трябва да ги има.
По-добре е да бъдат на повърхността, отколкото да бъдат скрити.
Все пак – мислите ли, че трябва да има промяна в изборното законодателство, която да ограничи правата на хората, които не живеят в България?
Не, в никакъв случай! Но е важно по някакъв начин да се поевтини процесът на гласуване, напр. чрез електронно гласуване.
Електронно казвате. А машинно?
Машинното изисква придвижване на хора, а това е трудно осъществяване на правото да гласуваш, защото има разход по него. И този разход е за тези, които гласуват, а не толкова за бюджета.
Имаше коментари, че големият брой избирателни секции оскъпяват изборите.
Това са малки разходи. Разходите за организация на вота в чужбина са равни на разходите на правителството за 2 часа. Ако някой иска да спести токова пари, правителството да не работи 2 часа.
Беше предложено и хора, които не могат да пишат и четат на български, да не гласуват. Как гледате на това?
Как е приложимо това? Това е толкова неприложимо, колкото и забраната на чужди партии и лица да участват в избирателните кампании. ЕС е много ярък пример за това, че политическите структури стават международни, защото и икономиката е международна.
Независимо от това какво си мисли Тръмп или някой друг. 60 процента от американските автомобили са произведени в чужбина, а 35 процента от тях – в Мексико. BMW се произвежда в 30 страни, а Apple – в 60. 80% от българските консерви са с вносни домати и чушки.
Това по никаъв начин не може да бъде „обработено“ от обществата с представителна демокрация, освен ако и политиката не стане международна, което се случва. От идеята за Общество на народите на Удроу Уилсън (бел.ред., амер. президент между 1913-та и 1921-ва) до ден днешен това се случва, официално и неофициално.
Кое е проблемът – самото предложение за поправка, или това, че обслужва ДПС? Преди една година от страна на ГЕРБ имаше опит за подобна поправка в ИК, която пък предвиждаше намаляване на избирателните секции зад граница.
Големият проблем е, че това издава начин на мислене в избирателното право и не само там. И този начин на мислене е по-скоро феодален, отколкото какъвто и да било друг. Най-сигурни би било гласуването в концлагер. Това е крайният пункт на логиката, с която си подхождат този и много други проблеми. Много важно е, че това се прави от съветниците на президента, което ме навежда на мисълта, че историята с уседналостта и промяната, която искат да направят е най-малкият проблем, който българските граждани ще имат с този президент и неговата администрация.
С различна мотивация българските управляващи от различни цветове на политическия спектър, се опитват да ограничават избирателните права на гражданите. Имаше и един опит за промяна на изборните правила чрез референдум, за която забравихме. Какво трябва да се промени в избирателната система?
От първата промяна в избирателната система, която стана във Великото народно събрания (ВНС) – до сега не се е случила по-добра. ВНС беше избрано по пропорционална система: 50 на 50 процента мажоритарна, съответно – партийни листи. Най-добрата промяна би била превръщането за Закона за ВНС в избирателна система, което би съответствало на много добри стандарти в Европа и на българскита традиции. Но това не се случи, макар че има известни притеснения, че при партийни листи се губи индивидуалната отговорност и че депутатите стават марионетки на партийния лидер, респективно на министър-председателя и непрекъснато възникват опити да се решават подобни проблеми. Включително и други опити, свързани със забраната за търговия с гласове на дребно, но проблемът е в търговията с гласове на едро. При това се правят облаги за различни групи от населението: достатъчно е да видите изменениието на изкупните цени на тютюна в години с избори и ще видите за какво става дума.
