Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001) и доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Управител на КС2 ЕООД.
Какво е състоянието на държавния бюджет, според данните, скоито разполагате? Може ли служебното правителство да осъществи дейността си с наличните пари, или ще се наложи да тегли заеми?
Не би имало проблем да се справи с парите, заложени в бюджета. Има и някаква възможност да се спестят средства, но мисля, че това не е вариант, защото идват избори, идват и президентски избори и не трябва образът на президента да страда по някакъв начин. Онова, което е по-дългосрочно и може да бъде направено, са поправки по Плана за развитие. Другото нещо, макар да има значително подобрение от октомври досега, е да се усъвършенства разпределението на средства и в частта „социална и справедлива България“. Да има подкрепа за рисковите групи – роми, пенсионери и около 30% от българските турци. В „Зелената сделка” също има какво да се направи. Трябва да се индивидуализира ползването на ВЕИ, да се използват онези технологии, които са разработени в България – например използването на сероводорода от Черно море.
Избухна скандала с ББР. Икономическият министър заяви, че по сведения от медиите, са раздадени 500 млн. лева на фирми, индиректно свързани с Делян Пеевски. Депутатът от ДПС Йордан Цонев обаче опроверга тази информация. Как мислите, подведен ли беше министъра?
Това не е кой знае каква новина. Известно е, много хора писаха, включително за състоянието на банката, за мисията й, че управлението й не е особено добро. Винаги има изкушение, който и да е на власт да я използва за собствени цели. Онова, което се е случило е, че четвърт от ресурса е отишъл при 8 големи фирми. Това не е кой знае какъв проблем, защото останалият ресурс е отишъл за малкия и средния бизнес и предполагам не е нарушен нито устава, нито закона. Че банката не е управлявана по най-добрия начин, е факт. Най-доброят начин би бил, така както оперира, примерно, чешката банка или полската банка – това е по-скоро търговец на едро с гаранции за кредити. А реалните кредитни линии се управляват от банките, защото те са тези, които познават своите клиенти, тоест познават реалната икономика. Колкото и да е „умна” банката за развитие, на която и да е страна, тя не може да стигне до това равнище на знания, което има банковата система. Вероятно в някакъв момент ще бъде променен начина на работа на ББР. Но от друга страна не е лошо да се знае кой е бил основен бенефициент. Макар че това е съобщение за широката публика.
Хората, които са по-навътре в нещата занаят, че първоначалният ресурс, с който трябваше да разполага тази банка, беше около 3 милиона евро, тогава 6 млн. марки. За около 10 години банката разпределяше около 40 млн. лева на година. След това от 2009-а започна постепено увеличение и вкарване в банката на ресурс от излишъците, особено след 2012-а и насочване на дейността на банката към различни приоритети. Последните 5 години, особено миналата година, банката започна да бъде основен оператор на средства от Европейския съюз. По този начин имаше и увеличение на капитала на банката с около 1 млрд. лева, което беше за саниране, ако не се лъжа. В момента банката оперира с ресурс, който е около 4 млрд. лева.
Онова, което трябва да се направи, е схема апекс- банката действа като търговец на едро и отдава останалото управление на търговските банки. Това работи много добре, показал го е и европейският опит. Другото нещо е чешкия и полскиятопит. Те доста стриктно следват правилата да се раздават кредити на малки и средни предприятия. Особеното в Полша е, че този, който управлява пари на банката, отговаря с личното имущество на 100%, ако има нарушаване на правилата, независимо дали е частно лице, НПО, кредитор по занятие, тоест банка, или друго.
Защо предишното предишното правителство не е направило ограничение на кредитите, които отпуска ББР, например до 10 млн. лева., след като в устава пише, че функцията на ББР е да подпомага малкия и средния бизнес?
Можете да запишете всичко в устава, но това не гарантира нищо. Аз ще ви кажа какво е моето мнение за тези банки за развитие. Аз смятам, че те просто не са нужни. Поради една много проста причина. Първо, вие не може да направите нормална разлика, освен счетоводна, между малък и голям бизнес. И тогава, когато големият бизнес страда, то страда и малкият бизнес, това е очевидно. Второ, функцията на малкия бизнес – в България тя не се изпълнява много добре – е да поддържа предприемачеството, предприемаческия дух в една икономика. Но малките фирми са характерни с това, че до голяма степен бързо фалират. Средният рейтинг на фалит на малки фирми в Европейският съюз е над 10% от всички регистрирани. Докато в България е два или три пъти по-малък, което означава, че тези фирми, т.нар. малки и средни предприятия функционират по-скоро като поддръжка на семейните бюджети. В това няма нищо лошо. Това донякъде обяснява и голямата група на хора, които работят за себе си и се самоосигуряват – те са около 1 млн.
Така че, за мен това не е много нужна институция. Дори един бивш финансов министър ми се обади да участвам в надзорния съвет на ББР и аз казах – „с голямо удоволствие ако я затворим на първата година“. Аз наистина съм убеден в това. Според мен тази банка няма смисъл най-вече защото рискът е много голям. Рискът е от изкушението всеки един министър на финансите или министър на икономиката или всяко едно правителство да използва тази банка за финансиране на приятели. Даже, предвид последната излязла информация, бих казал, че ако са раздадени кредити само на осем близки до властта фирми, е добре. Вероятно са повече. ББР може да работи справедливо единствено ако има ясни правила за поемане на отговорност за отпуснатите кредити.
Всички наблюдаваме с интерес действията на новото служебно правителство. Вие имате опит с много преходни правителства. Какво още бихте посъветвали да предприемат, например , министрите във финансовия и икономически сектор?
Аз не смятам, че те правят нещо неправилно. От стар опит знаем, че примерно, служебното правителство на Ренета Инджова, приватизира повече отколкото Ренета Инджова като председател на Агенцията по приватизация. Но сега няма такъв натиск, защото икономиката все пак не работи на загуба, както беше тогава. Онова, което може да направи служебното правителство е да подготви приватизация на миноритарните държавни дялове във всякакви предприятия и включително да пусне акции на големите държавни фирми на борсата. Което е готово като концепция от поне осем години и което беше направено още 90-те години от всички останали страни като България. Засега това не се случва, а може да бъде направено. Трябва да се преработят някои структурни елементи на Плана за възстановяване, за да има по-голям мултиплициращ ефект на това, което ще се получава – било то кредит или дарение от Европейския съюз. За два месеца няма какво повече да се направи.
