* Красимир Ангарски от 24 март до 21 май 1997 г. бе министър в кабинета на Стефан Софиянски, пряко отговорен за подготовката на законодателството ни по въвеждане на валутния борд.
По повод последните изявления на проф. Стив Ханке съм провокиран да кажа няколко думи, защото темата за валутния борд е широко коментирана напоследък и
неговите “бащи” се оказаха твърде много.
Всъщност президентът Петър Стоянов го употреби за първи път в началото на 1997 г., като ме нарече баща на валутния борд – и досега на шега ме нарича така. Политически идеята за валутния борд беше заложена още в декларацията от 4 февруари 1997 г. На този ден сутринта президентът отказа на БСП да състави втори кабинет начело с Николай Добрев и следобед свика Консултативния съвет за национална сигурност. Чак тогава БСП се отказаха от мандата си и в декларацията за отказа от мандата, подписана от всички политически сили, президентът поиска от мен и Константин Тодоров да включим и следния текст:
“Точка 2. Провеждането на преговори и сключване на договори с международни финансови институции за осигуряване на държавни заеми.”
Петър Стоянов поиска това, за да има политическа легитимност – съгласието на всички партии, защото беше убеден, че колкото е важно връщането на мандата и умиротворяването на страната, толкова важно е и незабавното започване на преговори за въвеждане на борд, защото България беше в истински фалит.
Искам да напомня нещо много важно – по онова време нямаше парламент, нито редовно правителство – имаше само служебен кабинет, назначен от президента, който се допитваше до него за всичко. След като реши политическата криза на 4 февруари 1997 г. Петър Стоянов имаше рейтинг от 90% и беше единственият човек, който можеше да прокара всякакво политическо решение в този момент. Когато се срещахме с шефа на Световната банка Улферсън, както и с Камдесю – президент на МВФ, и двамата казваха едно и също: В България няма политически гарант за въвеждане на валутен борд и за отпускане на заем, от който имахме крещяща нужда, единственият гарант е вашият президент, който има 5-годишен мандат и безпрецедентно одобрение сред народа.
Точно тогава той ме назначи с единствената цел да отговарям за въвеждането на валутния борд и от първия до последния момент съм се занимавал с това.
Бордът има, разбира се, и предистория…Още в края на 1996 година бях поканен в парламента заедно с финансистите Иван Илиев, Иван Ангелов, Стоян Александров, Емил Хърсев и други. Освен мен всички останали бяха против валутния борд, защото щял да отнеме суверенитета на България. След заседанието Иван Костов ме покани в кабинета си заедно с Румен Аврамов, тъй като по онова време СДС беше против
валутния борд.
Но да се върнем в началото на 1997 г. Стив Ханке беше един от хората, които ни съветваха заедно с Джефри Сакс и други видни икономисти. Стив Ханке обаче държеше да вържем лева за долара. Стоянов беше категорично против, тъй като целта му беше членството на България в ЕС и аз бях на същото мнение. В продължение на месец, аз лично се занимавах само с това. Съставих нарочна работна група, работехме по 12 часа. Благодарен съм на Борислав Стратев, проф. Валери Димитров и колегата им Димитър Ананиев от БНБ.
Имах пълното разбиране и съдействие и на Стефан Софиянски и Александър Божков. Впрочем по това време президентът издаде указ и бях назначен за министър без портфейл, отговарящ за икономическата политика, включително валутния борд. За 45 дни с помощта на МВФ разработихме цялата програма.
Най-много ни помогнаха Деплер и Ан Макгърк, която дълго след това, като ми изпращаше имейли, ми казваше да не забравя да поздравя “нашия герой”, като имаше предвид президента.
Когато се сформира правителство на Иван Костов, ние му предоставихме готовите закони за борда, които аз лично заедно със Стефан Софиянски съм докладвал в комисиите на Народното събрание. Ако през първите години правителството на Иван Костов беше много силно, това се дължеше в немалка степен и на инерцията от постигнатото от президента Петър Стоянов и служебното правителство и осигурената от Петър Стоянов подкрепа на световните финансови институции.
Колкото до последните изявления на Стив Ханке, струва ми се, че силно надценява своята роля при въвеждането на валутния борд и за да бъде в центъра на общественото внимание, е склонен понякога да дава странни интервюта. Например неговите съвети да следваме примера на Хонконг са неадекватни за България.
Източник: 24 часа
