Образованието у нас ще се променя. Такива заявки даде ресорният министър Красимир Вълчев днес.
В четири висши училища има специалности, свързани с изкуствения интелект. Тук не е толкова важен въпросът как той ще промени системата на образованието, а как системите на образованието трябва да се променят, за да подготвим достатъчно хора за тази мащабна трансформация, която предстои.
Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев по време на международната конференция „Educate to create 2019” в София Тех Парк.
„Няма съмнение, че следващата голяма вълна не само от технологични, но и обществена трансформация ще бъде свързана с изкуствения интелект. Системата на образованието трябва да подготви младите хора да бъдат създатели. И дигитални създатели, но въобще създатели”, каза още министърът.
Изкуственият интелект ще замени голяма част от висококвалифицирания труд и периметърът на човешкия труд ще се стесни, твърди министърът.
„Системите на висшето образование трябва да направят така, че младите хора да придобият т.нар. преносими компетентности, които ще ги отличават от машините. Това означава да се променят учебните програми във висшите училища и методите на преподаване, както и да се променят системите на оценяване. Висшето образование трябва да се променя”, обясни Вълчев.
По думите му голяма част от разработването на изкуствения интелект ще изисква задълбочена научна работа и тук въпросът е дали около българските висши училища да се организират центрове, в които да се разработва изкуствен интелект.
„С промените, които предвиждаме в Закона за висшето образование ще се отвори нормативна възможност да финансираме национални програми във висшето образование. По този начин ще използваме финансовия инструмент да стимулираме висшите училища да направят конкретни дейности. По същия начин използваме и средства от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, каза той.
Министър Вълчев каза, че изкуственият интелект се свързва най-вече с технологиите и инженерните специалности, но всъщност той в най-голяма степен ще обединява всички области на познанието като знания в областта на социалните, стопанските, правните науки, хуманитарните – биологията, етиката, но преди всичко ще е свързан с дигиталната креативност.
„С изкуствения интелект ние ще моделираме не само работни алгоритми и производствени процеси, но малко или много ще моделираме обществено отношение, обществено развитие и затова е необходима тази интердисциплинарност“, заяви образователният министър и добави, че предстои да разработят Национална научна програма в областта на изкуствения интелект.
На въпрос какво ще работят тези, които не се занимават с разработването на изкуствения интелект, Вълчев каза, че той ще засегне предимно висококвалифицирания труд, а останалите трябва да се научат да учат.
Българският комисар по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел каза, че Европа не инвестира в технологии толкова, колкото САЩ и Китай.
„Факт е, че Европа за първи път не е в центъра на технологична революция. Европа изостава. Европа не инвестира толкова, колкото инвестира Китай или САЩ, но точно в областта на изкуствения интелект Европа има своите силни страни. И сега е моментът, в който инвестирайки стратегически, поставяйки на преден план това, което може да бъде добавената стойност на нашия подход, а именно въпросите за компетенциите, въпросът за отражението върху на пазара на труд, може Европа да заяви ясно своята позиция“, каза еврокомисарят.
Тя добави, че Европейската комисия е увеличила със 70% инвестицията в изкуствен интелект за периода 2018-2020 г.
„Намерението ни е за следващия период 2021-2027 по 1 млрд. да бъдат годишно инвестициите, като целта е публично-частното партньорство да носи по 20 млрд. инвестиция в изкуствен интелект всяка година“, обяви тя и добави, че до лятото на тази година ще бъде открита европейска платформа, която ще разполага с 20 млн. евро и ще събира идеи от цял свят.
Габриел обяви, че е бил създаден Европейски алианс по изкуствен интелект и, че за няколко месеца към него са се присъединили над 2500 участници.
Тя припомни, че предложението ѝ за създаването на новата програма „Цифрова Европа“ върви към реализиране. „Програмата е с бюджет 9 млрд. евро, от които 2.5 млрд са за изкуствен интелект. Другите области са за киберсигурност, високи цифрови умения , където за първи път се отделят 700 млн. евро, за да може да позволим на висшето образование да обучи специалистите по изкуствен интелект“, заяви еврокомисарят.
