Когато Equitable Life Building в Ню Йорк отваря врати през 1870 г., бизнесменът, който стои зад проекта, Хенри Болдуин Хайд, е упрекнат, че страда от мания за величие. Струвайки повече от 4 милиона долара (около 81 милиона долара в днешни пари), централата на неговата застрахователна компания се издигала на удивителните за онова време седем етажа над улиците на Манхатън.
Сто и четиридесет години по-късно, когато 163-етажният Бурж Халифа се извиси на половин миля в небето на Дубай, той също беше възприет от някои като екстравагантен. И двете сгради служат като напомняне, че не само икономиката и технологиите са движели историята на небостъргачите, но и символиката и егото.
Надпреварата към небето започва в Америка, въпреки че дали Equitable Life Building е първият небостъргач в света остава въпрос на спор сред историците. (Днес терминът „небостъргач“, обикновено се отнася до структури с височина над 150 метра, но през 19 век не е имало официално определение.)
В края на 1800 г. индустриализацията води до повишаване на градското население и цените на земята, което направило високите сгради все по-рентабилни, смята Карол Уилис, директор на Музея на небостъргачите в Ню Йорк.
„Първите високи сгради… бяха централи на на вестници и комуникационни компании като New York Tribune или Western Union Building – офис сгради, които концентрират работна сила и правят бизнесът е много ефективен“, казва тя.
Бумът на високите сгради в САЩ започва началото на 20-ти век. В Ню Йорк рекордът за най-висока сграда в света е счупен шест пъти между 1908 и 1931 г. 381 метровата Емпайър Стейт Билдинг удвоява височината на 186 -метровата Сингър Билдинг .
Развиване на инженерството
Както всички големи промени в архитектурата, строителството във височина е подкрепено от развиващото се инженерство. Разработването на стоманени рамки, които могат да се използват, вместо носеща зидария, допринесло за по-лесно и по-евтино изграждане на високи сгради. Междувременно появата на асансьора направило обитаването на по-високите етажи много по-удобно.
„Докато не се появи машина, която може да ви отведе от първия етаж до някъде над шестия етаж, наистина имаше границата на това къде хората можеха да стигат с помощта на краката си“, казва Уилис и добавя: „Двете технологии на вертикалният транспорт и вертикалността на структурата се обединиха, за да отворят възможностите за състезания в небето.“
Макар и сходни по форма, днешните небостъргачи малко приличат на тези, построени през първата половина на 20 век. Това е най-вече благодарение на следващата голяма технологична промяна в архитектурата: окачената стена.
Следвоенното развитие в производството означава, че огромни стъкла могат да се произвеждат бързо и равномерно, а остъклените прозорци се превърнали в предпочитана фасада за високи сгради. Освен че позволяват по-голямо подово пространство и повече естествена светлина, стъклените екстериори помагат на сградите да издържат на по-големи натоварвания от вятър и да се развиват технологии като масови амортисьори и противоземетръсни тежести.
Строителство, съответстващо на новата реалност
Според Съвета за високи сгради и градски местообитания (CTBUH) сега има 191 завършени „супервисоки“ небостъргача – термин, който се използва, за да се опишат сгради с височина най-малко 300 метра. Но това не означава, че градовете ще растат на височина до без край.
Докато всеки допълнителен етаж добавя продаваема площ, разходите за строителство също нарастват. Всички сгради достигат точка, в която добавянето на допълнителен етаж ще струва повече пари, отколкото би могла да бъде възвращаемостта.
Тази икономическа реалност със сигурност може да се усети в Америка. Въпреки че небостъргачите започнаха като феномен на САЩ и продължиха да процъфтяват през 60-те и 70-те години, Близкият изток и Азия – по-специално Китай, сега доминират във високото строителство. В Китай се намират повече от половината нови сгради с размери 200 метра или повече, а в Дубай е са построени повече нови небостъргачи от всеки друг град.
Това отчасти се дължи на по-ниските разходи за строителство в азиатските страни. Освен това небостъргачите са нещо повече от инвестиция – те са въпрос на брандиране. Въпреки това, в някои градове високите сгради са необходимост.
„Ролята на небостъргачите има две части“, обяснява архитектът Саймън Чан. „Всеки град иска да има тази забележителност, която дава усещане за различна култура, но хората се нуждаят от места, където да живеят и работят в градски условия. Ярък пример е Хонконг – един от най-скъпите пазари на имоти в света. Там земята е много оскъдна, и строенето във височина е единственото решение.“
Следващото голямо предизвикателство, пред което са изправени архитектите, надхвърля височината. Във време, в което сградите и тяхната конструкция използват повече от една трета от световното потребление на енергия и допринасят за около 40% от парниковите емисии има нови разходи, които трябва да се вземат предвид. Стъклените небостъргачи, например, може да са революционизирали външния вид на градския силует, но разчитат на енергоемка климатизация, за да се справят с уловената топлина и липсата на въздушен поток.
Независимо дали става въпрос за използване на по-енергийно ефективни материали, насърчаване на естествена вентилация или използване на самите сгради за генериране на слънчева или вятърна енергия, намаляването на въглеродните емисии е новото предизвикателство за архитектите на небостъргачи.
Текстът е публикуван с CNN, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още любопитни новини – четете тук
