Официално в България режимът не е комунистически и човеконенавистен от 1989 година насам. На предстоящите в неделя четвърти парламентарни избори за последната година и половина oбаче знайни и незнайки членове на БКП и агенти на Държавна сигурност са намерили мястото в листите, включително един съвсем знаен воин на Тодор Живковата охрана.
Обидно е 30 години след началото на несвършващия Преход пак да се окажем управлявани от комунисти. Особено ако те са точно онзи вид, който построи на Путин тръбата на „Турски поток“ за сметка на България. Oще повече ако дори и малките приходи от транзитни такси от въпросната тръба вземат, че секнат, след като Русия твърди, че не може да изнася газ през „Турски поток“ заради санкциите. И още повече, знаейки, че построяването на тази тръба позволи на Путин да нападне Украйна, без да се притеснява, че нейни газопроводи минават през атакуваната жестоко територия.
Ако погледнем резултатите от последните три избора ще видим, че за да бъде една политическа партия първа сила, на нея ѝ трябват между 657 829 гласа и 837 707 гласа.
ГЕРБ печели редовните избори на 4 април с 837 707, след това „Има такъв народ“ е на първо място на първите предсрочни избори с 657 829, на последния предсрочен вот на 14 ноември победител беше „Продължаваме промяната“ с 673 170 гласа.
На последните избори право да гласуват имаха точно 6 665 534 души. Гласуваха обаче 2 669 260 от нас. Активността беше рекордно ниска – 40,2%.
Избирателите по списъците за предстоящите избори на 2 октомври са отново около 6 милиона и 600 хиляди души – точно 6 602 990 души. Ако се сбъднат прогнозите за ниска избирателна активност около 45% (като има и съмнения за дори по-ниска), това отново ще значи около 2 милиона и 900 хиляди, или по-малко според активността.
Колкото по-малко хора гласуват, толкова по-малко гласове са нужни както за да прескочи една формация прага за влизане в парламента, така и за да се определи победителят в изборите. На три поредни избора българите определяме победителя от изборите си с доста под милион гласа, при 6,6 милиона българи, имащи право на глас. Това звучи скандално, но не в смисъла на евтина сензация, а на действителен шок.
Големият проблем на избирателите у нас не е, че няма за кого да гласуват, а че не искат да отделят времето да разберат, анализирайки реалността и имайки предвид контекста и възможните бъдещи развития.
Затова – нека изберем модерния свят. Онзи без комунисти, ДС, „Турски поток“ и още около сто подходящи примера. Свят в НАТО и Европейския съюз, в еврозоната и Шенген. Крайно време е да изберем модерния свят – всичко различно би било просто… обидно.