Стотици в София изпратиха Кристиан Таков. Изпратиха го с поклон.
„Отчупи се парченце от Светлината, но остава упованието, че все повече ще са българите, които разбират и ще разберат какво казваше той, не само на своите студенти, изричайки:
Времето е особено.
Обществото ни дири стабилност не в морала си, а в институции.
Ала институциите се състоят все от хора; хората пък често нямат морал“.
Приятелите, социалните мрежи и http://www.christiantakoff.com/blog/?p=31)
Времето е особено.
Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта често пада жертва на изкусна аргументация. Истината е безсилна пред корупцията.
Времето е особено.
Обществото ни дири стабилност не в морала си, а в институции. Ала институциите се състоят все от хора; хората пък често нямат морал.
Времето е особено.
– знаем закона, но сме забравили приличието;
– търсим формални доказателства за очевидното;
– спазваме процедури, за да загърбим разума;
– решения се вземат колективно, но не за да са мъдри, а за да са безотговорни.
Времето е особено.
– Полуграмотните са на почит;
– Безчестните са богати;
– Честните – нечути;
– Пред Храма дъни чалга, а Св. Синод не е разбрал.
Времето е особено.
– правото, колкото по-съвършено става, толкова се оказва по-безмощно и в това е неговият парадокс;
– за общество ни, което започва да разчита само на правото, това право е напълно безполезно.
Не се лъжете. Времената винаги са били особени.
Днешното, освен че е особено, е и доста объркано. Но и това не е ново – спомнете си Ботевото „погледът мрачен, умът не види, добро ли, зло ли насреща иде”. Към 140 години оттогава. Все сложно и все объркано. И все особено.
Тъкмо повод да кажете като милиони преди вас – „Искам да съм честен, но ми пречат”.
Рядко ще сте пред съдбовни избори. Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си – като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация.
Но тогава не пледирайте за невинност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае.
Ако изберете светлата страна, ще ви е трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност – несправедливо. Награда не се предвижда. И въпреки това този избор неизменно го прави голяма част от вас.
Така че, бъдете спокойни – изборът е ваш.
И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш.
Gaudeamus igitur!
София, 12 юни 2010 г.
Това трябваше да бъдат няколко приветствени думи към Випуск 2010 на Юридическия факултет на СУ. Не се получиха много приветствени.
