Крият ли се управляващите и разпъват ли политически „чадър“ над президента Илияна Йотова? Или липсата на кворум е просто удобно парламентарно съвпадение? За трети път Народното събрание не успява да проведе извънредно заседание по скандалния казус с помилването на Огнян Атанасов, известен като „Петричкия Ескобар“. И за трети път въпросите остават без отговор.
Кой, защо и въз основа на какви мотиви е дал зелена светлина за помилването на човек, свързван с наркотрафика? Има ли нещо, което управляващите не искат да излезе наяве? Защото, когато депутатските банки остават празни точно в момента, в който трябва да се търси политическа и институционална отговорност, съмненията неизбежно се засилват. А мълчанието, вместо да потуши скандала, само го разгаря. Дали ставаме свидетели на опит за прикриване на неудобната истина.
Извънредно заседание на парламента беше насрочено за днес по казуса с помилването на Огнян Атанасов, известен като „Петричкия Ескобар“. Трябваше да бъдат изслушани и представители на институции във връзка с палежа на антени за комуникация със сателитната система „Старлинк“ край село Плана.
При първия и втория опит за започване на работа, направени през 15 минути, в залата се регистрираха 112 народни представители.
„Няма кворум, поради което заседание не може да бъде проведено“, обяви председателят на Народното събрание Михаела Доцова.
При втората регистрация се оказа, че в залата са 28 депутати от „Прогресивна България“ (ПБ), 29 от ГЕРБ-СДС, 21 от ДПС, 18 от „Демократична България“ (ДБ), 15 от „Продължаваме промяната“ (ПП) и един от „Възраждане“.
При първия опит за начало на заседанието депутатите от ПБ бяха 32, от ГЕРБ-СДС – 29, от ДПС и ДБ – по 18, от ПП – 14, и от „Възраждане“ – един.
Припомняме, че на 13 октомври и на 21 октомври НС също не събра кворум за извънредно заседание за помилването на Огнян Атанасов, свързан с наркотрафик.
Три провалени опита за парламентарно изслушване, тежки политически обвинения и нито един категоричен отговор. Това е равносметката дотук. Когато става дума за помилване на осъдени за тежки престъпления, обществото има право да знае кой е взел решението, на какво основание и спазени ли са всички процедури.
И тук възниква големият въпрос: ако всичко е законно и прозрачно, защо институциите не излязат с фактите и не сложат край на спекулациите? Защото политическият „чадър“ не се доказва с празни депутатски банки, но именно те създават усещането, че някой предпочита неудобните въпроси да не бъдат задавани.
Управляващите трябва да са наясно с едно — когато отказваш да дадеш отговори, рискуваш да превърнеш съмненията в политическа присъда.
И докато парламентът продължава да се проваля в опитите си да изясни случая, един въпрос ще става все по-настойчив: кой има интерес истината за помилванията да остане скрита — и защо?




