Служебният кабинет е изготвил законопроект относно разпоредбите за обида и клевета в българското законодателство. Законопроектът е изготвен като реформа, необходима за усвояването на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост. Това съобщи на брифинг днес служебният министър на правосъдието Крум Зарков. Също така, Министерството на правосъдието ще сезира Конституционния съд за правомощията на главния прокурор.
По думите на Зарков Европейският съд по правата на човека определя, че публичните личности и органите на власт трябва да търпят критика в по-широки размери, отколкото частните лица. ЕСПЧ обаче установява, че в България действа обратната практика – с по-висока степен на защита, когато се чувстват обидени или наклеветени, се ползват публичните лица, като това може да граничи със злоупотреба с власт. Практиката у нас се отнася и до журналистически разработки, отбеляза Зарков. Предлагат се промени в Наказателния кодекс, така че тази практика да се изкорени, като и глобите, които ще се налагат, ще са с по-малък размер, „за да не бъдат използвани глобите като метод за налагане на определен вид цензура“.
Министерският съвет на днешното си заседание взе решение да изпрати до Конституционния съд искане за задължително тълкуване на основния закон, свързано с правомощията на главния прокурор, съобщи още Зарков.
„В същото искане молим да се обяви за противоконституционна разпоредба в Закона за съдебната власт, свързана с разпорежданите от прокуратурата проверки. Това е искане, което аз като правосъден министър анонсирах в началото на мандата на правителството“, отбеляза Зарков. Според министъра има прекомерно разширяване на надзора на главния прокурор върху всички сфери на управление на държавата и всички органи на централната и местната власт, което е в разрез с духа и буквата на Конституцията, постановяваща разделение на властите и гарантираща правовата държава. „Такава практика на толкова всеобхватен или общ надзор на законност е съществувала в България, но преди приемането на демократичната Конституция през 1991 г., която предвижда разделение на властите“, посочи служебният министър.
Той съобщи, че въпросът, който се отправя към Конституционния съд, е: „Допустимо ли е главният прокурор, осъществявайки надзор на законност над прокурорите, да им възлага извършването на проверки и спазването на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива“.
„Ние смятаме, че това не е допустимо, тъй като това право на главния прокурор трябва да бъде ограничено до работата на подчинените му обвинители в рамките на техните основни конституционни задължения, а именно да ръководят разследване, да повдигат обвинение, да ги защитават в съда, да искат отмяна на противоконституционни актове и други“, каза Крум Зарков.
Той добави, че искането до Конституционния съд е илюстирано с примери от практиката, които са взети от официални доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона и съобщенията на нейната пресслужба. Като примери Зарков посочи разпоредени проверки на притежателите на разрешителните за оръжие без значение дали са за лов, за спорт, за охрана, проверки на пътната настилка и сигнализация, проверки за изплатените субсидии на политическите партии и други важни въпроси, за които има други контролни органи в държавата, чиито преки задължения са свързани с цитираните дейности.
Според Зарков е безспорно, че главният прокурор и прокуратурата са изключитено важни държавни институции, но те не може да се опитват да заместват държавата и всичките ѝ органи. „Не и ако се опитваме да живеем в демократична държава“, заяви министърът на правосъдието.
