Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард може да предизвика реакции на финансовите пазари дори само с един поглед, докато нейният предшественик Марио Драги е успявал да постигне същото с усмивка, според ново проучване, цитирано от Ройтерс.
Ясно е, че участниците на финансовите пазари следят всяка дума на централните банкери, за да предвидят техните бъдещи решения и движението на лихвените проценти, отбелязва агенцията.
Ново академично изследване, озаглавено „Емоциите в паричната политика“, обаче показва, че дори малка промяна в изражението на лицето или тона на гласа може да повлияе на финансовите пазари.
Учени от университета „Гисен“ в Германия са приложили съвременни технологии, за да анализират и категоризират израженията на лицата на Драги и Лагард, както и тона на гласовете им по време на пресконференциите след заседанията на ЕЦБ относно паричната политика.
Проф. Петер Тилман и неговите колеги проучили тези пресконференции, използвайки машинен модел, за да определят дали съобщенията са „гълъбови“, „ястребови“ или неутрални.
Те установили, че посланията на Драги, независимо дали са „гълъбови“ или „ястребови“, са оказвали по-силно влияние на доходността на държавните облигации, еврото и акциите в еврозоната, ако били съпроводени с усмивка. „Изглежда, че Драги ‘въздейства с доброта’. Думите му имат желания ефект, когато той се усмихва“, се посочва в изследването.
От своя страна, Лагард увеличава влиянието на думите си върху пазарите, когато е намръщена. „При Лагард нарастващият гняв на лицето усилва ‘ястребовото’ влияние върху облигациите“, разкрива проучването.
Лагард по принцип е показвала повече емоции в сравнение с предшественика си, но и двамата са имали тенденция да изразяват гняв, особено когато инфлацията се отклонява от целта на ЕЦБ от 2 процента.
Авторы на изследването се надяват, че то ще помогне на политици и търговци да оценят по-добре значението на невербалната комуникация и емоционалните нюанси.
През последните години подобни проучвания показаха, че акциите растат, когато председателят на УФР говори с положителен тон, а падат, когато изразява гняв, страх или отвращение.
Заключенията ще бъдат добре разбрани от финансовите историци, завършва Ройтерс. Известно е, че в началото на 20-ти век е било достатъчно управителите на „Банк ъв Ингланд“ просто да вдигнат вежда по време на частен разговор с всеки банкер, за да го вразумят.
