Властите в столицата на Латвия решиха да демонтират паметника на съветските армия, намиращ се в Парка на победата в Рига и дори взеха решение седемте чужденци, протестиращи срещу разрушаването му, да бъдат изгонени от страната. Кметът на Рига Мартинш Стакис заяви, че след демонтажа, паметникът ще бъде унищожен. Латвия е последователно окупирана от Германия и Съветския съюз по време на Втората световна война, затова латвийците очевидно изпитват срам от всичко, което възхвалява тоталитарните режими. Дали е възможно и ние българите да изпитаме подобно чувство?
Властите в Рига забраниха протестни действия на противниците на премахването на паметника, но въпреки това неколцина защитници на монумента влязоха в спор с подкрепящи събарянето му младежи, дошли с националните знамена на Латвия и картони с надписи „Чемодан – вокзал – Россия“. Въпреки протеста в подножието на паметника започна работа багер, който демонтира стъпалата. Територията на обекта бе оградена, а по целия периметър на предвидения за разрушаване мемориален ансамбъл има полиция.
Припомняме, че на 13 юли Латвия публикува списък на съветските паметници, които властите на републиката възнамеряват да съборят. Списъкът включва обекти като обелиска на съветските войници-освободители на Рига, паметник на защитниците на Лиепая през 1941 г., паметник на съветските латвийски партизани, паметници на командири на партизански отряди, паметници на незнайния войн и др.
Аналог с България
Искане за демонтиране на съветските паметници и у нас има от години, а темата за премахването им от десетилетия разделя българското общество.
МОЧА – Монумент на Червената окупационна армия, познат и като Паметник на Съветската армия в София и неговия събрат – Альоша в Пловдив, години наред успяват да бъдат запазени, въпреки гражданските искания за демонтаж.
И софийският и пловдивският общински съвети преди повече от 20 години гласуваха с голямо мнозинство и двата паметника да бъдат премахнати, но тогавашните кметове Стефан Софиянски и Спас Гърневски не намират сили да го направят. Не намират сили да го направят и техните наследници, въпреки, че тези паметници стоят на възможно най-натрапчивите места в двата града и са едно от първите неща, които виждат както децата ни, така и чуждестранните посетители.
Трибуна за изразяване на недоволство
И двата паметника редовно са използвани като основа за рисуване на графити с най-различна политическа тематика. Наричани от някои вандалски прояви, те често са израз на общественото недоволство относно определени събития и действия, в които е намесена Русия или бившият вече Съветски съюз.
Особена популярност придобиват няколко арт интервенции с обществени и политически послания, направени от 2011 г. насам.
През юни 2011 г. Тогава неизвестни стрийт арт саботьори оцветиха скулптурите на войниците като герои от американски комикси. Съветското знаме се превърна в американско, а под скулптурата беше изписан надписът: „В крак с времето“.
На 10 февруари 2012 г. върху лицата на съветските войници бяха сложени маски на британския революционер Гай Фокс, символ на хакерската група „Anonymous“, като паметникът прие вида и значението на „Паметник на анонимната армия“.
На 17 август 2012 г. на главите на фигурите бяха сложени разноцветни качулки от поддръжници на руската пънк група Пуси Райът (Pussy Riot), като израз на протест заради делото срещу трите момичета, осъдени заради „молитва“ срещу Владимир Путин в катедрала в Москва. Посланието бе адресирано до Посолството на Русия, българското правителство, парламента и медиите.
През същата година паметникът осъмна покрит изцяло в розова боя и с надпис на чешки: „Bulharsko se omlouvá!“ („България се извинява!“). Поводът този път е инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия и и краят на политическата либерализация в Чехословакия, наречена Пражката пролет.
На 23 февруари 2014 г. паметникът осъмва с надписи „Слава Українi“ („Слава на Украйна“) и „Капутїн“ и изрисувано над тях знамето на Украйна. Скулптурните фигури на войник и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна – синьо и жълто. Тогава боядисания паметник става Снимка на деня в Евронюз със заглавието: „България: „Слава на Украйна“, а причината бяха протестите в Украйна по това време.
Също като софийският му събрат и Альоша е трибуна за изразяване на граждански позиции. Той е осъмвал с червено наметало и запушена уста, с транспарант „Тотев вън!“ (визирайки бившият кмет на града), и е заливан е с червена боя.
В на отказа за демонтиране на двата паметника стои проблемът с националното ни достойнство. Трудно е да обясним на децата си, защо в другите държави централните паметници са на техните най-важни царе и революционери, а у нас най-важните паметници са на една чужда армия, която безцеремонно окупира България, и принадлежат на една империя, която вече така или иначе се разпадна. Интересно е, кога българското общество ще намери сили да премести и двата паметника в Музея на социалистическото изкуство, където им е мястото. Вероятно това ще стане, когато се превърнем в европейски народ, а не постсъветска маса от зомбирани хора с ненадживян комунизъм в главите си.
Още актуални коментари – четете тук
