Турция се подготвя за създаването на две постоянни военни бази в Либия, съобщи вестник Yeni Safak, позовавайки се на военни източници. Правителството на националното съгласие /ПНС/ на Либия, действащо в столицата Триполи, обсъжда да предостави на Турция авиабазата „Ал Ватия“, където Анкара планира да разположи системи за ПВО и бойни безпилотни апарати.
Къде ще бъдат турските бази
Втората база може да бъде създадена в пристанището Мисрата, където ще акостират турски военни кораби. По данни на вестника Турция може да стане съсобственичка на компании по добив на нефт от находищата в изключителната икономическа зона на Либия и присъствието на турски военни кораби е необходимо за осигуряване безопасността на извличането на находищата. Освен това Турция смята за целесъобразно присъствието на своите ВМС в този регион зарази изострянето на отношенията с Гърция.
Този невероятен разцвет в отношенията на западната част от Либия с Анкара се дължи на турската военна помощ, благодарение на която ПНС успя да се справи с 14-месечното настъпление на армията на маршал Халифа Хафтар, създадена с помощта на Египет и ОАЕ и подкрепена и от Русия. Хафтар заплаши самия Триполи, но там устремът на войските му бе спрян, а турската военна помощ както във въоръжение, така и с наемници от Сирия, обърна хода на военните действия. Сега силите на ПНС изтласкват армията на Хафтар, който работи в политически съюз с парламент, резидиращ в Тобрук, и са в кампания по възвръщането на важния пристанищен град Сирт.
Опити за примирие
В реакция на военните поражения Египет постави началото на нова риторика, която настоява, че военното решение на конфликта е нереалистично, и започна да търси пътища за примирие със съгласието на Хафтар, който миналата година провали едни мирни разговори. ПНС отказа да възприеме инициативата, а преди дни турският външен министър Мевлют Чавушоглу в свое изявление заяви, че предложението звучи неискрено и има за цел спасяването на Хафтар от военен разгром, както и политическото му оцеляване.
Турските интереси
Анкара държи на съюза си с Триполи, защото подписа споразумение, с което се създава 200 мили широка икономическа зона между Турция и Либия в региона на богатото на природен газ Източно Средиземноморие между 28-ия и 32-ия меридиан, подсигурявайки интересите на двете държави и давайки зелена светлина за съвместни проучвателни операции. Турция възприема и рекламира сделката като даваща й изключителни права за военно присъствие и проучвания за ресурси в тази част на Средиземноморието, което допълнително нагнети напрежението с Гърция, чийто интереси са погазени в това споразумение.
