Лидерите на НАТО ще се срещнат във Вилнюс на 11 и 12 юли, за да се заемат с широк кръг от теми – от разногласията относно кандидатурата за членство на Украйна и присъединяването на Швеция към алианса до увеличаването на запасите от боеприпаси и преразглеждането на стратегическите планове за отбрана от десетилетия насам.
Това ще бъде четвъртата среща на върха на НАТО след руското нахлуване в Украйна, като първата се проведе на практика на 25 февруари 2022 г., само един ден след нападението, последвана от срещи в Брюксел и в Мадрид.
Необичайният порой от срещи контрастира с предишния ритъм на годишните срещи на върха на НАТО и показва как войната на прага му е принудила алианса да засили сътрудничеството между държавите-членки.
Мерките за сигурност във Вилнюс ще бъдат строги, като три германски единици за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ ще бъдат разположени за защита на мястото на срещата на върха на НАТО. Допълнителни изтребители ще патрулират в небето на Литва, която е вклинена между руския ексклав Калининград и Беларус и отдавна е смятана за уязвимо място на източния фланг на НАТО.
Ето списък на основните въпроси, които ще бъдат обсъдени на срещата на върха във Вилнюс:
Членството на Украйна
Срещата на върха изглежда ще бъде доминирана от това как НАТО ще определи бъдещите си отношения с Украйна на фона на многократните призиви на президента Володимир Зеленски Киев да получи покана за членство в алианса във Вилнюс.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде ясно да се разбере, че Киев няма да стане член, докато бушува война, и че срещата на върха във Вилнюс няма да отправи официална покана.
Въпреки това съюзниците са разделени по въпроса колко бързо трябва да се позволи на Украйна да се присъедини след края на бойните действия.
Докато източноевропейските страни смятат, че на срещата на върха на Киев трябва да бъде предложена пътна карта, Съединените щати и Германия са предпазливи към всяка стъпка, която може да приближи алианса към война с Русия.
В навечерието на срещата във Вилнюс все повече страни подкрепиха британското предложение да се позволи на Киев да пропусне т.нар. програма „План за действие за членство“ (ПДЧ), която определя политическите, икономическите и военните цели, които кандидатите трябва да изпълнят, и която други източноевропейски държави трябваше да преминат, преди да се присъединят към НАТО.
С подобен ход алиансът би могъл да отговори на исканията да се отиде отвъд декларацията от срещата на върха в Букурещ през 2008 г., в която се казва, че Украйна ще стане член в крайна сметка, без да се предлага на Киев конкретна покана или график.
НАТО вероятно ще намери и по-силна формулировка от тази през 2008 г., за да подчертае перспективата на Киев за присъединяване към алианса.
Лидерите биха могли да се споразумеят за нещо от рода на „законното място на Украйна е в НАТО“, повтаряйки забележките на Столтенберг при посещението му в Киев през април, или да подчертаят, че „трансатлантическата сигурност би била непълна без Украйна“.
Гаранции за сигурност за Украйна
Очаква се лидерите да обсъдят какви гаранции за сигурност трябва да получи Киев за времето след войната, въпреки че тези ангажименти ще бъдат двустранни и няма да бъдат дадени от самия алианс.
Те вероятно ще включват обещание за продължаване на военната и финансовата помощ за Киев, за да се възпре Русия от ново нападение след края на войната.
Столтенберг подчерта, че НАТО – съгласно член 5 от Вашингтонския договор – ще предоставя пълноценни гаранции за сигурност само на пълноправни членове на алианса.
Подсилване на източния фланг на НАТО
Лидерите ще разгледат първите отбранителни планове на алианса от времето на Студената война насам, в които подробно се описва как НАТО ще отговори на руско нападение.
Възобновяването на т.нар. регионални планове означава фундаментална промяна. С плановете алиансът дава на държавите и насоки как да модернизират своите сили и логистика.
В продължение на десетилетия НАТО не считаше за необходимо да изготвя широкомащабни планове за отбрана, но сега, когато най-кръвопролитната война в Европа от 1945 г. насам бушува точно зад границите ѝ в Украйна, организацията предупреждава, че трябва да разполага с всички планове много преди да избухне конфликт с равностоен противник като Москва.
Турция блокира одобрението на плановете заради формулировките, отнасящи се до географски обекти като Кипър. Въпросът ще бъде оставен за решаване от лидерите, освен ако съюзниците не постигнат съгласие преди срещата на върха.
НАТО вероятно ще повиши нивата за складиране на боеприпаси, тъй като Киев изразходва снарядите много по-бързо, отколкото западните страни могат да ги произведат.
В същото време съюзниците ще покажат как се стремят да изпълнят целта на НАТО, договорена на срещата на върха в Мадрид миналата година, за поставяне на над 300 000 военнослужещи в състояние на повишена готовност, в сравнение с 40 000 в миналото, за да се противопоставят на Русия.
Швеция
Швеция се надяваше да стане 32-ият член на алианса във Вилнюс, но Турция продължава да блокира присъединяването ѝ, обвинявайки Стокхолм, че укрива членове на войнствени групировки на своя територия, и заявявайки, че трябва да се справи с тях, преди да ѝ бъде позволено да се присъедини към НАТО.
Съюзниците се надяват, че турският президент Тайип Ердоган ще се оттегли от противопоставянето си на срещата на върха, но не е ясно дали това ще се случи.
Повишаване на целта на НАТО за 2 % военни разходи
Според двама дипломати съюзниците от НАТО са постигнали съгласие за повишаване на целта на алианса за военни разходи до поне 2% от националния БВП. 31-те съюзници се споразумяха за „траен ангажимент да инвестират поне 2 %“ от своя БВП във военните си сили в бъдеще.
Столтенберг възнамеряваше да превърне предишната цел на НАТО за военни разходи от 2 % от националния БВП в минимално изискване, а не в цел, към която да се стреми.
Според оценките на НАТО през 2023 г. дори старата цел ще бъде постигната само от 11 от 31-те членки на алианса. Целта беше поставена през 2014 г., когато лидерите на НАТО се споразумяха да увеличат разходите за отбрана до 2% от своя БВП в рамките на едно десетилетие.
Въпросните 11 съюзници са Съединените щати, Великобритания, Полша, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия и Словакия.
На опашката са Канада, Словения, Турция, Испания, Белгия и Люксембург, чиито разходи за отбрана са под 1,4% от БВП.
Източник: БГНЕС
ще международни новини – четете тук
