Той носи името на Спасителя. Казва се Исус. Твърди, че ромите често кръщават синовете си така. За да имат късмет. И въпреки че съдбата му не е била лека, смята, че е благословен и хубавото пред него предстои.
„Мечтая си да стана учител по физическо и да имам собствен дом“, разказва 20-годишният пловдивчанин Исус Илиев. Вече е на път да осъществи целите си. Учи в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ желаната специалност и е получил общинско жилище.
„Когато си отраснал в дом и идва време да излезеш от него, както е в моя случай, общината ти осигурява жилище. Чаках за него близо 2 г. Не мога обаче да се нанеса, защото в него няма нищо. А аз не разполагам с пари да го обзаведа и в момента съм в студентските общежития“, обяснява Исус.
За да си набави средства, помага в Кукленския манастир „Св. Врач“, където върши всякаква работа. Опитвал се е да припечелва като барман и сервитьор, но бързо разбрал, че това не е неговото поприще. Докато бил ученик, се трудел и в цех за гаражни врати.
„Там много ми харесваше, но щом ме приеха редовно обучение в университета, трябваше да се откажа, за да мога да ходя на лекции“, казва Исус.
Решил да стане преподавател, защото искал да бъде като учителя си Еди Ахмед в пловдивския дом „Олга Скобелева“, където Исус е прекарал много време.
„Еди Ахмед е умен, забавен и стабилен човек. След като затвориха дома, продължихме да се виждаме. Срещаме се и досега. Помагаме си взаимно“, разказва младежът.
Другият човек, на когото разчита и който винаги му е подавал ръка, е домакинът на Кукленския манастир Николай Чавеов. Исус твърди, че тези двама мъже са му дали сили да преживее най-страшното – смъртта на майка си.
„Бил съм даден в дом още като бебе. През 2011 г. майка ми успя да ме издири и се свърза с мен. Шест години по-късно почина и така я загубих за втори път. Не съм я питал защо ме е изоставила. Сигурно не е имала друг изход. Тя няколко пъти ми предлагаше да се върна в семейството, но ме предупреди, че условията в къщата са лоши. Затова предпочетох да остана в дома“, обяснява Исус.
Не съжалява, че не се е преместил в родната къща.
„Смятам, че доброто си възпитание дължа на служителите в дома, които се грижеха за нас. Когато тръгнах на училище, там не можеха да повярват, че идвам от социално заведение. Представата на съучениците ми беше, че от домовете излизат само бъдещи престъпници. В мое лице обаче се убедиха, че всичко зависи от личността и от хората около теб „, посочва Исус.
Вечно усмихнат, той се ползва с популярност в пловдивския квартал „Кючук Париж“, където обича да ходи.
„В парковете и градинките няма човек, който да не го познава. Всичко го харесват, защото е открит, сърдечен, с позитивно излъчване. Похвално е, че сам се бори и иска да постигне нещо“, коментира фризьорка от квартала, в чийто салон Исус често се отбива, за да поздрави.
Късмет и попътен вятър.