На 22 март, един мъж използва автомобил и нож, за да атакува цивилни граждани и полицейски служители пред сградата на парламента в Лондон. Четирима души загинаха при инцидента, който няколко часа по-късно бе определен като терористичен акт. Нападателят бе фатално застрелян от полицията.
Нападението бързо предизвика шок и мъка из целия свят. Редица световни лидери побързаха да изразят съпричастността си с хората в Лондон. Няколко часа след атаката президентът Тръмп изрази съболезнованията си в социалната мрежа „Туитър”. Знакови сгради в Берлин, Париж и Тел Авив почетоха паметта на жертвите на атаката като бяха осветени в цветовете на британското знаме или угасиха светлините си.
По-малко от две седмици след лондонското нападение бе извършена друга предполагаема терористична атака. В понеделник, 3 април, бомба избухна във вагон на метрото в руския град Санкт Петербург. При експлозията бяха убити малко 14 души. Десетки бяха ранени. През следващите дни нови заплахи и съобщения, че е намерено второ взривно устройство, изправиха на нокти втория по големина град на Русия. Ако обаче руснаците са се надявали на изблик на международна скръб подобен на този, който получи Лондон – то те са останали разочаровани.
В социалните мрежи имаше лека доза съпричастност. Не се споделяха снимки в знак на почит с популярен хашта „#wearestpeterburg („Ние сме Санкт Петербург – бел. ред). Нападението в Русия не успя да привлече вниманието върху себе си толкова силно, колкото нападението в британската столица. Въпреки, че при нея загинаха повече хора. Въпреки че някои световни лидери поднесоха съболезнования, реакциите им бяха посдържани, отколкото при предишни атаки като тази в Лондон. Дори Тръмп, който рядко пропуска възможност да пусне бърз „туит” в отговор на терористични нападения, когато се подозира, че се дължат на ислямистки екстремизъм, запази мълчание в „Туитър” за нападението в Санкт Петербург. Вместо това Белият дом официално прочете съдържането на обаждането на Тръмп до руския президент Владимир Путин. Тръмп каза, че нападението е „ужасно нещо”, но едва след като бе запитан за него от журналисти.
Видимо светът не скърбеше за жертвите от Санкт Петербург. Бранденбургската врата в Берлин бе осветена в цветовете на британското знаме след нападението в Лондон. През последните години тази знакова структура бе осветявана и с цветовете на израелското, турското и френското знаме след терористични нападения, а след ужасяващата стрелба в нощен гей клуб в Орландо монументът бе осветен в цветовете на дъгата. Бранденбургската врата обаче не почете руските жертви. Говорител на общината впоследствие обясни пред местни журналисти, че подобни действия се извършват само след нападения в побратимени градове или места, с които „Берлин има специални отношения”. Редица германските медии и някои политици се обявиха против осветяването на обекта в цветовете на знамето на държава, в която е имало атентат. Те изразиха недоволство, че не е редно тъгата и съпричастността с една трагедия да са с избирателен характер.
„Ако осветяваме Бранденбургската врата в цветовете на френското или израелското знаме, то това трябва да правим и в чест на всички останали нации, които дават жертви на терора”, заяви сенаторът от Левицата Клаус Ледерер.
Решението на Сената предизвика възмущение и сред обикновените германци. Според „Франкфуртер алгемайне цайтунг” най-добре е този начин на показване на съпричастие да се прекрати. „Само през 2016 г. в света имаше 111 атентата. Да тъжим показно за едни, а да не забелязваме други, е цинизъм”, пише вестникът.
Айфеловата кула в Париж обаче угаси светлините си след нападението в Лондон и даде други изрази на почит след други терористични нападения. Тя обаче не отбеляза нападението в Санкт Петербург веднага на 3 април. Едва след като бяха отправени критики кметът на Париж Ан Идалго обяви на следващия ден, че светлините на кулата ще бъдат намалени в памет на жертвите в Русия.
Кметството на Тел Авив бе една от малкото сгради в чужбина, които почетоха жертвите в Санкт Петербург, осветявайки се в цветовете на руското знаме. То постъпи по същия начин с британските жертви.
Относителната липса на международно съчувствие не остана незабелязана от наблюдателите. Руските държавни медии като „Русия днес” и „Спутник” отбелязаха, че нито Айфеловата кула, нито Бранденбургската врата са почели жертвите от Санкт Петербург в деня на терора. Потребители в социални медии в Русия и други страни заявиха, че Западът прилага двоен стандарт, когато реагира на подобни терористични нападения. Това обвинение обаче не е нещо ново. Терористичните атаки в Западна Европа или САЩ обикновено получават голямо и почти мигновено внимание, но много по-честите и обикновено много по-смъртоносни атаки в мюсюлманския свят често остават почти незабелязани.
Самоубийствените атентати на екстремистката групировка „Ислямска държава” в Багдад не подтикват кой знае колко хора да сменят снимката си в профила в мрежата „Фейсбук” с тази на иракското знаме, например, дори когато са убити стотици цивилни.
За руснаците проблемът се изостря от спорната международна репутация на страната им. Дори американският президент Доналд Тръмп, който често е изразявал желание за по-близки отношения с руския си колега Владимир Путин, може да не е искал да бъде свързван с Русия в този момент, като се има предвид полемиката около твърденията за връзки на хора от предизборния му екип с Кремъл.
Руските военни действия в Украйна и Сирия също очевидно влияят на начина, по който мнозина възприемат нападенията срещу руснаци. Колкото и да е парадоксално, дългият опит на Русия с тероризма може би я прави дори по-малко симпатична за чужденците. През последните 20 години Русия понесе няколко смъртоносни нападения. По някои критерии тя е претърпяла най-много терористични нападения, от която и да е европейска държава от 1970г. насам, но руската държава често е реагирала грубо и непохватно на тези атаки. Някои биха казали, че тези реакции поставят още повече руснаци в опасност. Една известна теория на конспирацията гласи, че бомбените нападения в жилищни блокове в Русия през 1999г., в които бяха убити над 300 души, всъщност са били дело на държавата и са имали за цел да направят Путин президент и да оправдаят нова война с чеченските бунтовници.
Известни хора като бившия световен шампион по шах и руски продемократичен активист Гари Каспаров намекват, че държавата е замесена в последния бомбен атентат в метрото на Санкт Петербург, но не дават доказателства в подкрепа на твърдението си. Недоверието към руското държавно управление е донякъде разбираемо, но липсата на международна реакция и теориите за конспирация след нападението от 3 април смущават дори някои критици на Кремъл. Роденият във Великобритания експерт по руска сигурност Марк Галеоти написа във в. „Москоу таймс”, че видимата международна апатия единствено „помага на тезата на Кремъл, която много пъти е бил използвана с далеч по малко основания”. А именно, че Западът иска на руснаците да им се случват лоши неща. Международната реакция пропуска и важният факт, че жертвите на атаката в Санкт Петербург бяха обикновени руснаци, невинни хора, които живеят във велик, творчески активен и подчертано европейски град. И тези жители на Санкт Петербург реагираха на атаката със състрадание и солидарност, като предлагаха безплатен превоз на засегнати пътници на метрото или се редяха на опашка да даряват кръв за пострадалите. Всички хора биха се гордели с такава реакция без значение дали живеят в Русия, във Великобритания или където и да е другаде по света.
Адам Тейлър, Вашингтон пост
