На фона на масовите протести в Беларус президентът Александър Лукашенко отново е разговарял по телефона с руския си колега Владимир Путин. Това съобщиха от пресслужбата на Кремъл.
Това е вторият за последното денонощие телефонен разговор между Владимир Путин и Александър Лукашенко.
Двамата лидери са продължили обсъждането на създалата се в Беларус ситуация след президентските избори, включително с оглед на оказвания натиск отвън, пише в официалното съобщение на Кремъл.
От руска страна е била потвърдена готовността за съдействие при решаването на проблемите съгласно Договора за създаване на Съюзната държава, а при необходимост и по линия на Организацията на Договора за колективна сигурност.
Освен Русия и Беларус страни по споразумението са Армения, Казахстан, Киргизия и Таджикистан.
То предвижда оказване на военна помощ при заплаха от външна военно-политическа агресия и международен тероризъм.
По-рано Би Би Си цитира Лукашенко, според който Русия се е съгласила да предложи помощ за сигурност в случай на външни военни заплахи.
Лукашенко е изразил опасения относно военните учения на НАТО, които се провеждат в съседните Полша и Литва. Новините идват в момент, когато Лукашенко е изправен пред масови протести заради резултатите от оспорваните избори на 9 август.
Хиляди се събраха пред държавната телевизия вчера, настоявайки за пълно отразяване на демонстрациите. Безредиците избухнаха, след като Лукашенко обяви, че е победител в изборите миналата седмица, резултатът от които беше поставен под съмнение на фона на широко разпространени обвинения за фалшифициране на гласове.
Според Централната избирателна комисия Лукашенко, който е на власт от 1994 г., печели 80,1% от гласовете, а основният кандидат за опозиция Светлана Тихановская едва 10,12%.
Но Тихановская твърди, че при правилно преброяване на гласовете тя е трябвало да спечели подкрепа в диапазона от 60% до 70%, напомня Би Би Си.
Какво се случва политически?
На фона на продължаващите протести Лукашенко потърси помощ от руския президент Владимир Путин.
По думите му Путин е обещал да предостави „всестранна помощ в случай на външни военни заплахи за Беларус”.
Съобщението дойде след като външните министри на ЕС се съгласиха да подготвят нови санкции срещу Беларус и държавните служители, отговорни за „фалшификацията“ на вота.
САЩ също осъдиха изборите като „несвободни и несправедливи“.
Междувременно в съвместно изявление вчера премиерите на три балтийски републики – Латвия, Литва и Естония, „изразиха дълбока загриженост за насилствената репресия … и политическата репресия на опозицията от властите“.
Литва и Латвия по-рано заявиха, че са готови да посредничат в Беларус, при условие че властите спрат насилието над протестиращите и сформират национален съвет с членове на гражданското общество. Те предупредиха, че алтернативата са санкциите.
Лидерите заявиха, че президентските избори не са „нито свободни, нито честни“ и призоваха за „прозрачен“ вот „с участието на международни наблюдатели“.
По-рано опозиционният кандидат Светлана Тихановская замина за Литва след като публично отказа да приеме резултатите. Тя беше изпратила там децата си още преди гласуването като мярка за тяхната безопасност.
Полицейско насилие и репресии по време на протестите
Около 6 700 души бяха арестувани след изборите, като много от тях разказаха за изтезания от страна на службите за сигурност, пише Би Би Си.
Amnesty International заяви, че разказите на освободени задържани предполагат „сериозни изтезания“.
Демонстрациите продължават въпреки призива на Тихановская за мирни митинги.
Около 100 служители излязоха от сградата на държавната телевизия, за да се присъединят към протестите вчера, заявявайки, че планират от понеделник стачка , съобщава Франс прес. Други са подписали писмо в подкрепа на стачката.
„Като всички и ние искаме свободни избори и освобождаването на задържаните по време на масови протести“, заяви един от служителите Андрей Ярошевич пред АФП.
В деня на изборите белоруските държавни канали излъчиха гласовете на привържениците на Лукашенко и не покриха демонстрациите. По-късно държавната телевизия показа кадри на насилие, за да обвинява протестиращите и да предупреждава хората да не участват в демонстрациите.
Няколко журналисти подадоха оставки.
По-рано хиляди развяха знамена, запалиха свещи и положиха цветя в близост до метростанцията, където в понеделник загина един от протестиращите при неясни обстоятелства.
Властите твърдят, че той е загинал, когато взривно устройство падна в ръката му по време на протест, но приятелката му разказа пред Асошиейтед прес, че вярва, че е застрелян от полицията.
Много привърженици на опозицията скандираха „Напусни!“ – призив към президента Лукашенко да подаде оставка – и някои носеха табели с лозунги срещу полицейското насилие.
Днес, седмица след оспорваните избори, в центъра на града се планира и „Марш за свобода“.
