Дизайнерската компания Pantone го нарича овластяващ нюанс, който движи иновациите, а неговата история потвърждава това. Той е комбинация от синьо и червено, топло и хладно. Той е на 150 години, но все още е обърнат към бъдещето, едновременно цифров и първичен. Неговите създатели го определят като „смел, безстрашен и пулсиращ“. Това е Viva Magenta (Вива маджента), цветът на 2023 година.
Ако никога не сте чували за този цвят, това е съвсем умишлено. В продължение на почти 25 години компанията Pantone си поставя задачата да избере нюанс, който не просто улавя духа на времето, но задава тона за следващата година. След приглушеното класическо синьо от 2020 г., двойните победители през 2021 г.- сивото и жълтото, и тазгодишния ярък оттенък на лилавото, Pantone се спряха на „дързък“ нюанс на карминово червено за 2023 г.
„Смело е, безстрашно е, изобразява оптимизъм и радост, и знаем, че всички имаме огромна нужда от това“, казва Леатрис Айземан, изпълнителен директор на Pantone Color Institute.
Поне в популярната култура нюансите на пурпурното са навсякъде – от характерния грим с цвят на горски плодове с опушени очи на героинята на Чарлийз Терон за Marvel Клеа, до аристократичното уестърн облекло на Емили Блънт в цвят слива във филма The English. Хари Стайлс, винаги в авангарда на модата, избра пурпурен блейзър на Gucci, за премиерата на филма му Don’t Worry Darling, докато само миналата седмица принцесата на Уелс носеше рокля с палто на Emilia Wickstead и подходяща шапка в цвят маджента.
Още от встъпителния си избор на синьо за новото хилядолетие през 2000 г., цветът на годината на Pantone е повод за разговор и подкана за размисъл върху настоящия момент. Но компанията има по-големи амбиции от налагането на тенденции.
След като през 2023 г. вече не се клатим от шока след пандемията от коронавирус, Pantone предполага, че сме обърнати към бъдещето. Лори Пресман, вицепрезидент на компанията, казва, че Viva Magenta представлява желание за оптимизъм, устойчивост, нестандартно мислене и технологични иновации, за един по-добър свят.
„Изглежда като добър и подходящ избор за период, когато всичко изглежда много сиво, тъмно и мътно и много хора са загубили надежда. По същество това е цвят за устойчивостта на човешкия дух“, посочва Джеймс Фокс, историк на изкуството в Кеймбридж и автор на „Светът според цвета“.
Въпреки целия си неестествен, дигитален външен вид, маджентата напомня за глина, пещерни рисунки, дори за цветовете на галактиката. Смята се, че най-ранният живот на растенията на Земята, предшестващ хлорофила, е с подобен пурпурен нюанс.
Наистина, казва той, магентата е създадена от човека „смес“, която се появява в средата на 19-ти век след случайното изобретяване на първото синтетично анилиново багрило. Огромният търговски успех вдъхновява други в Европа.
През 1859 г., след едновременни открития от химици във Франция и Южен Лондон, червеникаво-лилаво багрило започва да се произвежда от двете страни на Ламанша под името „фуксин“ или „розеин“. На следващата година е преименуван заради битката, водена от Франция и Сардиния срещу Австрия в град Маджента, Ломбардия, не заради окървавените униформи на войниците, както често се смята, а в знак на солидарност с Италия, бореща се за своята независимост.
Фокс прави паралел с войната в Украйна днес. „Преди година много хора никога не бяха чували за Мариупол. Сега това не е само име на домакинство, то е свързано с кауза, към която повечето хора са съпричастни. Точно както повечето британци подкрепят Украйна в нейната битка днес, през 19-ти век повечето подкрепят италианската война за независимост… Моментът, когато се появи маджента, е донякъде подобен на нашия.“
Но възкресението му може да е шок за системата в съвременния свят на 50 нюанса сиво. След слънчевите средиземноморски нюанси от 90-те години, преобладаващата тенденция в интериорния дизайн през последните 15 години е „сивото“. Ikea, Apple и други разшириха своята монохромна, минималистична естетика в световен мащаб. Дори филмите и телевизията са все по-неутрални, което кара някои да предполагат, че „цветът изчезва от света“.
„Маджентата, която пресича границата между червено и синьо не съществува в спектъра… но по някакъв начин капсулира цялата гама от цветове, които можем да видим – и също някои, които не можем. Как пренебрегваш този цвят?“ казва Айземан.
Текстът е публикуван в „Гардиън“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още любопитни новини – четете тук
