Република Македония се изправи пред съдбоносен избор – приемане или не на конституционните промени, които са част от имплементацията на Договора от Преспа за разрешаване на дългогодишния спор за името на Македония със съседна Гърция.
Тази вечер македонският парламент прие с необходимите две трети мнозинство всички конституционни промени,предвидени в Преспанския договор. Очаква се малко по-късно премиерът на страната Зоран Заев да даде изявление.
„За“ промените гласуваха 81 народни представители.
На 17 юни 2018 г. в района на гръцката част на Преспа беше подписан договорът, слагащ край на спора за името между Гърция и Македония. Договорът бе подписан от министрите на външните работи Никола Димитров и Никос Кодзияс в присъствието на премиерите на двете страни – Зоран Заев и Алексис Ципрас.
От днес официалното наименование на западната ни съседка е Република Северна Македония. По този начин Македония слага окончателно край и на югославския проект. С разрешаването на спора се премахва и една от най-големите опасности за региона, който в продължение на век и половина бе сочен като „Балканското буре с барут“.
„Това е окончателният Договор за разрешаване на македонско-гръцкия спор за името и за стратегическо партньорство. Той гарантира македонското бъдеще, защитава македонската идентичност, език, герб, химн и флаг. Договорът отваря пътя към ЕС и НАТО, гарантира и приятелството и сътрудничеството между Македония и Гърция“, пише Заев и уточнява, че той е съгласно резолюциите 817 и 845 от 1993 г. на Съвета за сигурност на ООН.
Първата част от Договора се отнася до разрешаването на различията около името и добросъседските отношения.
Втората част се отнася до увеличаването на сътрудничеството между Гърция и Македония, дипломатическите отношения, партньорството в международните и регионалните организации, икономическото сътрудничество, както и това в областта на образованието, науката, здравеопазването и полицейското партньорство и това в областта на отбраната.
Третата част от Договора засяга начина за разрешаване на споровете.
Ето какво накратко съдържат предложените изменения XXXIII, XXXIV, XXXV и XXXVI от Конституцията.
Изменение XXXIII
С него в Конституцията терминът „Република Македония“ се заменя с „Република Северна Македония“, а думата „Македония“ се заменя с думите „Северна Македония“, с изключение на член 36 от Конституцията на Република Македония.
Изменение XXXIV
С него се правят промени в преамбюла на Македонската конституция така, че тя да е съгласувана с текста на преамбюла, договорен при споразумението с Гърция. Така ще се премахнат ограниченията за народите и техните общности, живеещи извън родната им. Освен това вече в преамбюла ще бъде споменато и Охридското рамково споразумение, което е в сила от 2001 г.
Изменение XXXV
Чрез него се потвърждава съществуващата обща граница между Република Македония и Гърция и се поема ангажимента нито една от двете страни да няма претенции, към която и да е част от територията на другата държава, нито пък претенции за промяна на тяхната обща настояща граница. В допълнение както Република Македония, така и Гърция се ангажират да не подкрепят каквито и да било претенции, които могат да бъдат предявени от трети страни.
Освен това двете страни се ангажират да зачитат суверенитета, териториалната интеграция и политическата независимост на другата държава и да не подкрепят каквито и да било дейност на трети страни, насочена срещу суверенитета, териториалната интеграция или политическата независимост на която и да е от двете държави.
Изменение XXXVI
Чрез него се добавя текст, чрез който става ясно, че Конституцията да не може и не трябва да бъде тълкувана по начин, който представлява или ще бъде основание за намеса във вътрешните работи на другата държава в каквато и да било форма или поради каквато и да било причина, включително за защита на статута и правата на всички нейни граждани.
Предложената конституционна поправка подчертава задължението на Република Македония да защитава, гарантира и подхранва особеностите, историческото и културното наследство на македонския народ. Освен това изменението гарантира защита на правата и интересите на гражданите, които живеят или пребивават в чужбина. Изменението предвижда Република да се грижи както за диаспората, така и за македонския народ и други общности за насърчаване и подхранване на връзките им с родината, без намеса в суверенните права на други държави и във вътрешните им дела.
На пленарната сесия, съгласно Правилника за дейността на парламента, депутатите първо трябваше да определят и след това да приемат и обявят измененията в Конституцията. За гласуване на измененията се изискваше мнозинство от 2/3, т.е. да гласуват 80 от общо 120 депутати в законодателната власт. След приемането на измененията депутатите трябваше да приемат и конституционен закон за тяхното прилагане.
