Стоейки сред тълпа работници в пристанищния град Дюнкерк, френският президент Еманюел Макрон беше в стихията си – ръкостискаше се, задаваше въпроси и си правеше селфита с тях. Но по време на посещението му, така и не се обърна внимание на слона в стаята. Никой от присъстващите служители не засегна темата за непопулярната и противоречива пенсионна реформа на Макрон.
Никой не се осмели да провали откриването на най-голямата в Европа гигафабрика за електрически батерии. Тя е част от амбициите на Макрон за реиндустриализация на страната и извоюване на независимост на сектора от Китай. Най-вероятно тези работници са специално подбрани от своя работодател да не задават неудобни въпроси.
През последните седмици Макрон пътуваше много из Франция, посещавайки големи и малки градове. Той нарече това опит да се „ангажира“ с хората след дебатите около пенсионната реформа.
Франция беше разтърсена от седмици на протести след решението на френския президент да заобиколи парламента и да прокара реформа, повишаваща възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.
Налагането на реформата беше възприето като още една проява на известната политика на Макрон или т.нар. „Юпитериански” стил на управление – вертикален начин на управление на държавата, не чрез политически пазарлъци и извиване на ръце, а чрез символични жестове, определящи условията на дебата.
Въпреки че националните протести намаляха, откакто реформата стана закон през април, първоначалните ангажименти на Макрон бяха съпътствани от специални демонстрации, организирани от синдикалисти и протестиращи срещу неговите реформи. Докато посещението в Дюнкерк беше строго контролирано, все още се помнят бурните сцени по време на първите му посещения, веднага след реформата. В източния регион Елзас Макрон се сблъска с освирквания и прекъсвания на електрозахранването по време на посещението му в местна фабрика през април.
За френския президент това недоволство означава ограничаване на срещите с народа. Сега те са внимателно режисирани, за да се избегне лоша реклама, като подробностите за тях се разкриват в последния момент.
В Дюнкерк над 1000 полицаи бяха разположени в зоната, посетена от президента. Бяха издигнати барикади, затворени улици и имаше забрана за движението на автомобили в центъра на града. Подобни сцени са необичайни във Франция, където президентите винаги са се наслаждавали на свободното общуване с хората.
Пред POLITICO френския президент каза:
„Разбира се, страхотно е… опитвам се да достигна до хората, за да обясня това, което правим. Постигаме резултати, когато сме съгласувани и последователни“, каза той.
Относно трудностите си да се свърже с обществеността, той допълни:
„Преобладаващото мнозинство от французите може да са против пенсионната реформа… Но аз не бъркам хората, които не са съгласни с мен, с малцинството, което е склонно към неуважение и обиди.“
Под светлините на прожекторите
В допълнение към обиколката си из страната през последните седмици, Макрон безмилостно окупира медийната сфера, като даде множество интервюта за френската и международната преса. Същевременно, представи поредица от правителствени предложения за подобряване на образованието, справяне с имиграцията и растеж на индустрията.
„На пръв поглед Еманюел Макрон и неговият министър-председател Елизабет Борн приеха много ефективна стратегия. Заглушавайки новините, с посещенията си из страната, предложенията и новите мерки те успяха да наложат нов дневен ред“, каза Бруно Котрес, политически изследовател в университета Sciences Po.
„Но данните показват, че обществеността не е променила мнението си“, добави той.
Този месец няколко социологически проучвания показаха, че мнозинството от французите все още подкрепят протестното движение срещу централната реформа на президента.
Дори националните протести срещу пенсионната реформа да са намалели, нарастват опасенията относно нарастващото насилие срещу избрани служители и личните атаки срещу президента. Жителите на южния град Авиньон се събудиха миналата седмица, за да открият десетки плакати, изобразяващи френския президент като Хитлер. Същата седмица племенник на съпругата на президента Брижит Макрон беше нападнат в родния град на Макрон Амиен. Според полицията това е очевидно политически мотивирано нападение.
Стабилизиране на Франция
Освен обвиненията, че пенсионната реформа на Макрон е прокарана твърде агресивно и неуважително към парламентарната демокрация, неотдавнашните политически сътресения накараха политическите анализатори да заговорят за „демократична криза“ във Франция.
Според някои, Франция се нуждае от конституционна реформа. Според други, политическият живот е станал твърде поляризиран.
Силвен Форт, бивш съветник на френския президент, смята, че основните леви и десни във Франция все още не са се възстановили от победата му през 2017 г. Вместо това крайнодесните и крайнолевите партии доминираха политическия дебат във Франция.
В Дюнкерк Макрон избягваше идеологията и се надяваше да изясни една точка: трудните му избори връщат работни места и инвестиции във Франция. Но ако стремежът на Макрон към реформи спре, правителството му ще се изправи пред значителни предизвикателства.
„Ако след всички скорошни предложения, които направи видим, че за една година няма напредък, тогава ще му бъде много трудно да завърши своя мандат“, каза Котрес.
Правителството вече трябваше да отложи справянето с ключов въпрос като миграцията, поради липса на консенсус и парламентарна подкрепа. В зависимост от развитието на обиколката на Макрон за възстановяване на връзката с народа, програмата му за втория мандат може да бъде сериозно дискредитирана, превръщайки го в куц президент.
Ръстът на икономиката обаче, може да не е достатъчен, за да възроди доверието между недоволните французи и техния президент.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
