Марин Захариев е зам.-кмет на Смолян. В периода февруари 2010г. – юли 2010г. придобива Сертификат за консултант по Европейски проекти от Американския университет в България – Илиев Център. През 2006г. завършва висшето си образование в ПУ „Паисий Хилендарски” – гр. Пловдив със специалност Право. 1996 – 2001 г. е ученик в Икономически техникум „Карл Маркс” – гр. Смолян и придобива квалификация – икономист. Участвал е като консултант и правен експерт по различни европейски и инвестиционни проекти. Работил е в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” – гр. Смолян като експерт и юрисконсулт, както и в Областна администрация – гр. Смолян като юрисконсулт. Преди това е работил в адвокатска кантора, като правен сътрудник в сферата на търговското, вещното, облигационното и административното право.
Г-н Захариев, като зам.-кмет на Смолян сте запознат с предимствата на общината, които благоприятстват развитието на бизнеса в нея. Кои са те и използват ли се те достатъчно?
Община Смолян има своите специфики и ние, като местна власт се опитваме да откроим силните страни, предимствата и възможностите, които дава региона за правене на бизнес. Даваме си сметка, че чисто логистично не може да сме конкурентни на градове близо до магистрала, жп линия или пристанище. За разлика от други общини обаче Смолян има прекрасна природа, огромен потенциал в сферата на туризма, дърводобива и дървопреработването, планинско и екологично земеделие и др. Важно е да споменем, че в града функционират и няколко предприятия основно в сферата на производство на полимери, автомобилни компоненти, кабели и проводници, машинни елементи и др.
В общината ежеседмично идват инвеститори, които посрещаме с разбиране и готовност да съдействаме с всичко в рамките на закона. Използвам вашата медия да благодаря на всички, които правят бизнес в Смолян, разширяват своята дейност и продължават да инвестират.
Смятам, че има какво да се работи по отношение на подземните богатства. Тук визирам основно геотермални води, за каквито има сведение в региона. Идентифицирали сме такива проектни идеи и се надяваме да намерим финансиране за сондажи и съпътстващи дейности. И ако се върнем в началото и логистиката искам да кажа, че с отварянето на нови гранични пунктове към Гърция – Златоград и Маказа, а съвсем скоро и най-близкия до нас при Рудозем, Смолян вече не е крайна точка. Имаме достъп до гръцките пристанища на около 2 часа път с автомобил, към магистралата „Виа Егнатия“ в бъдеще през Рудозем на под 2 часа, магистрала „Тракия“ е по-достъпна след разширението на пътя Асеновград – Пловдив и очакваното изграждане на участъци с трета лента между Чепеларе и Асеновград. Имаме и 2 летища в Пловдив и Кавала на под 2 часа път. Като обобщение искам да кажа, че място за бизнес в планината има. Опитваме се да осигурим максимално добър бизнес климат и въпреки пандемията смятаме, че общината и региона ще продължат да се развиват в следващите години.
На територията на общината има изобилие от природни забележителности. Смолян и околностите са съблазнителни през всички сезони. Има ли достатъчно туристи и работи ли се за привличане на още?
Наистина сме богати на природни забележителности. Опита ни показва, че инвестирането в такива атракции, достъпа и съпътстващите дейности водят до огромен растеж и добавена стойност за туризма. Мога да дам десетки примери и добри практики, но ще се спра на няколко пресни такива. От скоро си партнираме с различни организации, които реновират хижи, еко-пътеки и атракции, добавят услуги и са гъвкави в предоставянето на туристически продукт. Община е в ролята на основен инвеститор в такива атракции, но развитието и услугите трябва да са приоритет на бизнеса. Слава богу активността е голяма в общината започва да се наблюдава туризъм в четири сезона. Щастливи сме, че „Пампорово“ АД продължава да инвестира, имаме страхотни трасета за велосипеди, приключенски паркове, здравен и рекреационен туризъм, заради което курорта съвсем не се свързва само със ски през зимата. Ковид пандемията удари много силно културните мероприятия и така наречения събитиен туризъм – мащабния събор „Рожен“, гайдарското надсвирване в с. Гела, „Песпонеденик“ в Широка лъка и много други. Това са събития, които се посещават от десетки хиляди, а на Рожен дори стотици хиляди души, които освен на събор отиват и до природна забележителност, посещават и други атракции. Надяваме се, че 2022-ра година ще сложи край на пандемията и ще може да възродим богатия културен и събитиен календар. Ако погледнем обаче от положителните страни на изолацията, може да кажем, че хиляди души се прибраха в Смолян да работят дистанционно, много други гости останаха с месеци в планината и всички населени места бяха пълни с хора, които деляха работата с отдиха, любуваха се на природата, чистият въздух и вода, насладиха се на традиционна родопска кухня.
Туризмът ли е основната сфера на работа, какви други бизнеси се развиват в областта?
Туризмът е огромна част от икономиката. Той влече със себе си и голям пазар на недвижими имоти, разбира се търговия, настаняване, изхранване, услуги и т.н. Извън него трябва да споменем дърводобива. Наблюдаваме, че в последните години се оформят производства и на краен продукт, а не само на дървен материал. Така се добавя стойност към продукцията, създава се допълнителна заетост и де развива бранша. Както споменах в началото, имаме и няколко големи работодатели, като „Арексим“, „Хроновски“, „Гамакабел“ и др. Трябва да споменем, че се зараждат и развиват компании в сферата на информационните технологии, аутсорсинга, традиционно има добре развит транспортен сектор. През миналата година Община Смолян създаде споделено пространство за IT специалисти, което да е средище за развитие в тази сфера.
Има ли чуждестранни инвеститори и в какво инвестират те?
Основните чуждестранни инвестиции са в сферата в предприятия, които работят с автомобилната индустрия. Големи остават чуждите инвестиции в недвижими имоти, надяваме се да има такива и в информационните и високите технологии.
Какви са най-честите проблеми, с които се срещат работодателите в региона?
Лимитираните транспортни връзки, трудното намиране на квалифицирана работна ръка, по-скъпите ресурси, които идват на колела и по-високите разходи за отопление. Като проблем за някои стои и трудното намиране на подходящи терени, с оглед на планинския релеф. В тази връзка общината разполага с няколко имота, които са подходящи за производствена, научна и развойна дейност и се надяваме през настоящия програмен период да има финансиране за бизнес паркове, индустриални зони, бизнес инкубатори, лаборатории и всякакъв вид бизнес инфраструктура.
Има ли достатъчно и добре платена работа за младите? Успявате ли да ги задържите по родните места?
В 21 век това е много трудна задача. Основен проблем е отлива към големия град и чужбина. Знаем, че това е общоевропейски и световен проблем. Общината се опитва да създаде нормални условия за живот на младите. Възстановихме плувния басейн в града, направиха се десетки спортни и детски площадки. Смолян нямаше кино в един дълъг период, но то беше възстановено и отдавна се радва на висок интерес. Подкрепяме Родопския драматичен театър, въведохме директно плащане за всяко родено дете в общината, образованието е на много високо ниво с модерна и адекватна база. Така изброените фактори, заедно с добрите възможности за работа в града, както и новата форма на дистанционна работа ни дава надежда, че ще задържим повече млади хора и ще увеличим тези, които се завръщат в Смолян с идея да живеят и работят тук.
Какъв е процента на безработица в общината?
Средно равнище за 2021-ва е 4.86 %, през януари 2022 е 4.3 % .Това не са високи нива, но все повече работещи хора трудно покриват разходите си. От друга страна все повече фирми трудно намират квалифицирана работна ръка. Смятам, че трябва да се залага на енергийна ефективност, висока добавена стойност, добра квалификация и преквалификация, нови продукти и пазари, модернизация и диверсификация, за да може хората да получават адекватни възнаграждения.
В Смолян се намира най-големият планетариум на Балканите. До колкото ми е известно се планира той да бъде реконструиран. Кога трябва да приключат дейностите по ремонта и какво ново да очакваме след края му?
Това е емблематичен за града обект, който привлича огромен брой туристи. За съжаление от неговото изграждане не е правен сериозен ремонт. Радвам се, че имахме възможност по Оперативна програма „Региони в растеж“, както и с финансови инструменти да защитим проект за ремонт и оборудване на сградата. Самата архитектура е уникална, техниката изключително специфична и задачата по цялостния проект не е никак лека. Радвам се, че строителните работи са към своя край, като предстои да се достави оборудване и да се сглоби целия „пъзел“ по предстоящата дейност на планетариума. За пореден път имахме лош късмет, че след планиране на всички дейности настъпи невиждана за последните години инфлация, което ни кара да реагираме и да търсим оптимални решения, но се надявам, че до края на 2022-ра година ще успеем да завършим проекта, който да даде обновен, модерен и атрактивен туристически, а и научен облик на града.
Какво се планира за подобряване на живота на хората в общината и нейния просперитет?
Това е интересен въпрос. Аз засегнах част от отговора в предишния. Имаме сериозни притеснения от растящата инфлация. Ако с определен ресурс сме постигали определен резултат досега, то всичко показва, че инфлацията ще го намали. Отделно токът, горивата и услугите повишават своите цени. Ние не предприехме драстични увеличения на данъци, защото хората са достатъчно измъчени от Ковид и инфлацията. В същото време все още нямаме приети бюджети. Ситуацията е деликатна. Надявам се държавата, откъдето идват сигнали за високи приходи, да подпомага адекватно българските общини. Чакаме с нетърпение Плана за възстановяване и развитие, инструменти по Зелената сделка, новите Оперативни програма и т.н. Разбира се всичко социални плащания и придобивки с общински, държавен и проектен ресурс продължават да бъдат приоритет. Такива са социалните асистенти, „Патронажна грижа“, „Топъл обяд“, субсидирана заетост, финансиране на младежки проекти и много други. Можем да обещаем, както и досега, разумно планиране и харчене на обществения ресурс, но за да сме честни и открити трябва да кажем, че една община с почти 500 км. пътна мрежа, над 80 населени места и около 40 хил. души население няма как да се справя със собствени сили ако няма подкрепа и солидарност от Европа и държавния бюджет.
Мисля, че с повишаването на минималната работна заплата, инвестициите в приоритетни сектори, насърчаването на предприемачеството, края на пандемията, новите възможности и разбира се силният дух и трудолюбивостта на родопчани, ни очаква по-добра година.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
