Марио Русинов е анализатор към „Антикорупционния фонд“. Той има бакалавърска степен по политология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Следвал и семестър по международни отношения във Варшавския университет по програмата “Erasmus +”. Стажувал е в Радио Реакция, в. “Редута” и Софийския форум за сигурност.
Изготвял е политически анализи на теми, засягащи вътрешната и външната политика, проблемите на сигурността и тероризма. Водел е политическо предаване и е автор на редица публикации.
Господин Русинов, днес излезе изследване на „Антикорупционния фонд” относно честността на изборите. Колко процента от секциите и избирателите са под риск от изкривяване на изборния резултат?
Това, което нашето изследване направи, първо, беше да разграничи няколко възможни модела, през които да се види кои са въпросните секции. Нека, преди да въведем цифри, въведем няколко дефиниции, които можем да ползваме с оглед да се разбере какво точно имаме предвид. Ние различаваме три типа контролиран вот. Най-общото понятие – контролиран вот се случва под стимул или под натиск, купен вот, което се случва директно под формата на финансов стимул или хранителни пакети и корпоративен вот, като той се случва под натиска на работодателя. Той е най-характерен за малките населени места, където, от една страна, няма толкова голяма възможност за работа и работодателите са ограничен брой. От друга страна, местният бизнес често е под една или друга форма на зависимост от властта поради обществените поръчки. Нашият модел най-вече е съсредоточен върху купения вот.
След като вече въведохме тези основни дефиниции, е редно да дадем и оценките, които сме направили. Това са една по-консервативна оценка и една по-либерална оценка. Подходът към либералната оценка беше да разграничим четири критерия, които биха били показателни за един такъв контролиран вот.
А това са именно:
- Нетипично висока избирателна активност в дадена секция спрямо тази в цялата община,
- необичайно високи резултати за водещата партия в секцията в сравнения с регистрирания резултат за партията в цялата община,
- резки отклонения в избирателната активност в дадена секция в две поредни години.
Като тук хипотезата е, че когато налице е купен вот на едни избори, когато залогът за партиите е по-голям, е възможно да са минали дилъри, които да продадат гласовете в съответните секции, а на следващите избори или на предходни, когато залогът не е бил толкова голям за партиите, не са платили на населението и то е имало по-малък стимул да гласува. И последният показател, който е ключов за мен, е рязката смяна на електоралното поведение на избирателите.
Това бяха четирите модела, в които влиза голямата ни оценка – по-либералната оценка – да попада в един от тези четири критерия, която възлиза на 18% от общо подадените гласове или 2554 секции. По-консервативната оценка, тоест да попада в 3 или 4 от тези критерия, като тук степента на достоверност е значително по-висока и с по-голяма увереност може да се говори за контролиран или купен вот и то устойчиво във времето, е 170 хиляди гласа или 5% от подадените гласове, което възлиза на 780 – 800 рискови секции.
2554 секции е значителна цифра. Все пак обаче трябва да се има предвид, че това е най-либералната оценка и вероятно купеният и контролиран вот е по-близо до по-консервативната оценка. Но в действителност дали ще е 5 или 18%, фактът, че има такова избирателно поведение, е доста притеснителен. Това, съчетано с по принцип ниската избирателна активност, е много негативно явление за изборния процес. Важно е да се каже, че колкото по-ниска е избирателната активност, толкова по-голяма тежест има контролираният вот. Тъй като я няма тази голяма дисперсия, която би била при едни избори с по-висока активност.
Ясно е, че партиите на власт имат най-големи възможности да изкривят изборите в тяхна полза, тъй като имат повече средства, както и представители във всички държавни органи, започвайки от ЦИК и стигайки до МВР. Къде според Вас е най-слабото звено в изборния процес, което може да се пропука на тези избори?
Първо, да, до някаква степен има правопропорционалност между това с колко голям финансов ресурс разполагат партиите и контролирания вот, който нашият модел отчита. Мисля, че макар и да предлагам леко тривиални изводи на Вашето внимание, трябва да отбележим две неща. Политическият процес, който страда от подобни неща, от една страна, произлиза от ниския жизнен стандарт на определена част от населението. Разумно е да се предположи, че ако той не е директно произведен от политиците, то е най-малкото толериран от тях. В такъв смисъл това създава един сигурен резервоар за гласове, което е всъщност отражение повече или по-малко на дългогодишни икономически политики, които са провеждани. От друга страна, е липсата на достатъчно високо ниво на гражданско самосъзнание.
Извънпарламентарните сили се опитват да направят обща мрежа от хора, които на наблюдават честността на вота. Прогнозирате ли, че те ще успеят и къде бихте ги посъветвали да внимават?
Изключително позитивно е, че тази година различни партийни и непартийни организации се въвлякоха толкова активно в наблюдението на изборите. Това със сигурност може да бъде предпоставка за спиране на контролирания вот. Със сигурност най-добрата стратегия е публичността и изобличаването на подобен тип гласуване. Моят апел към тях, който най-вероятно би подпомогнал работата им, е внимателно отразяване на цифрите както от протоколите за конвенционалното гласуване, така и на тези от машинния вот и при най-малкото съмнение за манипулация веднага да се свържат с ЦИК или РИК.
