Мартин Димитров за ДЕБАТИ: Предлагаме особен търговски управител в нефтените компании при крайна нужда

Мартин Димитров е роден на 13 април 1977 г. в София. Завършил УНСС със специалност „Международни икономически отношения“. От 2000 г. работи в Института за пазарна икономика като икономист. През 2005 г. Димитров е избран за народен представител в 40-тото Народно събрание от листата на коалицията Обединени демократични сили и до 2007 г. е секретар на парламентарната група. След присъединяването на България към Европейския съюз е евродепутат. Като лидер на СДС, в началото на 2009 г., Мартин Димитров става съпредседател на новоучредената политическа коалиция от партии Синята коалиция. Бил е част от политическото ръководство на дясното обединение Нова Република от януари 2017 г. народен представител от „Реформаторски блок“ в 43-тия Парламент. Народен представител от гражданската квота на коалиция „Демократична България“ е в 45-тото, 46-тото, 47-мото и 48-мото Народно събрание. Председател на Комисията по икономическа политика и иновации в настоящия парламент.  

„Демократична България“ внесе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, включително „Лукойл“. Какво е записано в него и какво се цели?

Текстовете касаят целия отрасъл нефт и нефтопреработка. Не визират само една компания. Това е стратегически отрасъл, на който са наложени европейски санкции по отношение руския петрол. Това е сектор в особено положение в момента.

Ако компания, която управлява критична инфраструктура от този сектор, по някаква причина каже, че не иска да работи за известен период от време, българската държава няма инструмент, с който да реагира.

„Демократична България“ сме най-големите привърженици на пазарната икономика. В законите ни обаче трябва да предвидят хипотези, така че в извънредни ситуации да има какво да се направи.

В момента ако някоя компания от нефтения сектор каже, че не иска да работи, българската държава не може да направи нищо, освен да я помоли. Европейските държави обаче се уредили в краен случай, ако се стигне до такава ситуация – което рядко се случва, да има възможност за назначаване на особен търговски представител.

Понеже не искаме това решение да се взима еднолично от когото и да е било – едноличните решения не са добри, сме предложили консултативният съвет към министъра на икономиката – който се председателства от министъра на икономиката, но в него влизат различни министерства, дирекции, агенции, да предлага на министъра необходимостта от назначаване на особен търговски управител. Предвижда се това становище да отива и до президента, като взаимен контрол между институциите.

Идеята е министърът на икономиката да взима решението за назначаване на особен търговски управител, а това да се случва за 6 месеца, с възможност за удължаване с още 6 месеца. Тоест става дума за ограничен период от време.

Ако се наложи назначаване на особен търговски управител, това означава, че има крайна необходимост, че нищо друго не е сработило, че има проблем с националната сигурност.

Какви са хипотезите, в които може да се наложи назначаване на особен търговски представител?

Би се наложило, ако компания от сектор нефт и нефтопродукти нарушава за дълго време санкциите или нарушава българското законодателство, или ако има трайна злоупотреба с монополно положение. Това са хипотези на трайно нарушаване или на международно, или на българско законодателство.

Ако промените в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, предлагани от „Демократична България“ бъдат приети, какво би могло да се предотврати?

Ако компания, която управлява критична инфраструктура, прецени да спре да работи, това може да има много тежки отражения върху цялата икономика, защото няма бърз и лесен способ тя да бъде заменена от други компании. Това може да блокира сектора за нефт и продукти от нефтен произход.

Има сектори, в които има голяма конкуренция, в които дори и някоя компания да спре, ние няма да разберем. Няма и нужда да разбираме – пазарът го решава. Ако обаче в сектор като нефт и нефтопродукти, компания, която управлява критична инфраструктура, спре да работи, в кратки срокове тя не може да бъде заменена от пазара. Затова се налага и този способ.

Видяхме, че страни като Германия и Италия се принудиха и взеха мерки в тази посока. Пак казвам – това са крайни мерки и те се налагат тогава, когато всички разумни способи не са дали резултат.

Според Вас ще има ли политическа воля промените да се приемат? Видяхме, че бяха гласувани в комисия на първо четене, като чухме и искания за редакции между първо и второ четене.

В Комисията по икономическа политика и иновации, която е водеща, законопроектът беше подкрепен със значително мнозинство. В случая благодаря на колегите от „Продължаваме промяната“, ГЕРБ, ДПС и „Български възход“, които подкрепиха. Това е едно сериозно мнозинство.

Това е ново законодателство за България. Съвсем нормално е между първо и второ четене да има предложения. Самите ние – нашите юристи, доста време работихме по темата преди да внесем законопроекта. Съвсем нормално е да има идеи и предложения. Министърът на икономика, който присъстваше в комисия, се съгласи, че е хубаво да имаме такова законодателство, като Министерството на икономиката също ще даде своите препоръки към текстовете.

По време на дискусията в комисия, един колега каза: „Защо да приемаме това сега? Ако се наложи, за два дни ще приемем законодателство“. Въпросът му е много важен.

Отговорът е следният: първо, за два дни такова законодателство не може да бъде прието. Второ, както често е тръгнало да има парламентарни избори, бих попитал всички – чрез вашата медия, ако се случи фирма, която управлява критична инфраструктура в сектора с нефт и нефтопродукти, да спре да работи, докато няма парламент, как точно ще приемат това законодателство за два дни?

Очаквам, разбира се, допълнения от всеки, които иска да подобри това законодателство. Ние ще сме склонни да ги възприемем. Въвеждаме нещо ново и е нормално да има дебат и нови предложения.

Казвате, че законопроектът не е насочен към конкретна компания, но в случая рафинерията на „Лукойл“ в Бургас попада в обектите на промените в закона, които предлагате. Това достатъчна регулация на „Лукойл“ ли ще е, която в крайна сметка има сериозен дял от пазара на горива в България?

Тези текстове и този законопроект решават конкретен възможен проблем. Ако компания, която управлява критична инфраструктура в сектор нефт и нефтропродукти откаже, спре да работи, или пък трайно нарушава международен санкционен режим или българското законодателство, тогава се назначава особен търговски представител. Това се случва, след като всички други законови способи са изчерпани и не са дали резултат.

Това в никакъв случай няма претенция да решава всички проблеми в сектор „Енергетика“. Законопроектът е важен, но той решава един конкретен въпрос.

Може ли да служи обаче заложеното в него за откъсване от руската енергийна зависимост?

Да, полезен е в смисъл, че всички, които оперират в сектор нефт и нефтопродукти, трябва да знаят, че има и такъв способ и че трябва много стриктно да спазват българското законодателство и международните санкции. Това е сигнал към всички.

Още актуални интервюта – четете тук.