На 11 юли бившият премиер Бойко Борисов и партията му ГЕРБ за първи път загубиха парламентарни избори, макар и с минимално изоставане от „Има такъв народ“ (ИТН) на Слави Трифонов. По-малко от 3 месеца по-рано местата на двете формации бяха разменени, а разликата между тях беше над 17 пъти по-голяма.
Освен със смяната на победителите, двата вота се отличаваха с още поне две неща – широкото въвеждане на машинно гласуване и фактът, че по време на втората предизборна кампания МВР не беше под контрола на ГЕРБ. Именно вътрешното министерство по закон е натоварено да охранява изборния процес и да противодейства на търговията с гласове и контролирания вот.
На този фон Бойко Борисов и съпартийците му започнаха да твърдят още преди 11 юли, че изборите ще бъдат манипулирани, защото опонентите им „пипат машините“, а полицейските акции в цялата страна „всяват страх“ сред избирателите.
Според Слави Трифонов пък „това бяха най-честните избори досега“, но не заради победата на партията му, а „заради новите изборни правила, които ограничиха максимално купения вот, корпоративния вот и манипулациите с „мъртвите души“.
На какво се дължи сривът на бившата управляваща партия и къде тя загуби най-много гласове? Свободна Европа сравни окончателните резултати от гласуването на 11 юли, обявени във вторник вечерта от Централната избирателна комисия (ЦИК), с тези от 4 април.
ГЕРБ губи подкрепа в цялата страна
Първият извод от анализа на данните от двата последователни парламентарни вота е, че в неделя ГЕРБ е загубила подкрепа във всички области на страната. Партията отчита леко увеличаване на гласовете, подадени за нея, единствено в чужбина. На 4 април те са общо 14 725, а на 11 юли – 15 261.
Във всички многомандатни избирателни райони (МИР) в страната обаче формацията на Борисов регистрира по-слаби резултати с по-няколко хиляди гласа. Свободна Европа се спира на тези от тях, в които ГЕРБ губи поне по 10 000 гласа спрямо вота през април.
Става въпрос за областите Благоевград, Варна, Монтана, Пазарджик и Хасково. Сумарно в тях бившите управляващи са загубили подкрепата на над 70 000 души през последните по-малко от три месеца. За сравнение на 4 април ГЕРБ спечели с преднина от над 272 000 гласа, а на 11 юли се оказа на второ място след ИТН с разлика от само 15 659 гласа.
За да стане възможно това, партията на Слави Трифонов разшири електората си с 92 810 души, а гласувалите за листите на Бойко Борисов намаляха със 195 542-ма.
Основното обяснение на бившия премиер е, че служебният вътрешен министър Бойко Рашков е направил „параван“ за „Има такъв народ“ и така новата партия се е възползвала от схеми за купуване на гласове. През последните месеци Рашков пък на няколко пъти оповести разкрития за пресечена изборна търговия в полза на ГЕРБ.
Повишена активност на МВР
Служебният вътрешен министър встъпи в длъжност на 12 май и още тогава декларира намерение „да не се допуска купен вот, защото той изкривява политическата картина на страната, което не е в интерес на никого и уронва престижа на България пред света“.
На 1 юли МВР започна операция срещу купуването на гласове в цялата страна. Седмица по-късно Рашков даде пресконференция, на която заяви, че „през изминалите седмици има шесткратно увеличение на постъпилите сигнали, които съдържат данни за изборни престъпления, и десетократно увеличение на досъдебните производства срещу извършители на такива престъпления“.
По думите му тогава фактът, че последните двама министри на вътрешните работи – Христо Терзийски и Младен Маринов са кандидат-депутати от ГЕРБ, „показва защо предишното ръководство на МВР не е работило срещу престъпленията срещу изборните права на гражданите“.
Основните примери за пресечени от полицията опити за изборни манипулации бяха най-общо три. И трите – свързани с ГЕРБ. На 5 юли Рашков съобщи за успешна акция срещу схема за купуване на гласове в Пловдив, при която са били открити списъци с над 2000 описани гласа, като срещу всяко едно от имената е имало суми.
По-късно същия ден той добави нова информация: „В имущества на лица, свързани с ГЕРБ в Хасковско, са намерени списъци с 28 000 избиратели, които по първоначални данни са използвани на предходните избори на 4 април и е подготвено тяхното използване и за изборите, които предстоят“.
На 9 юли Рашков обяви пред медиите, че в област Кърджали също са проведени успешни операции по сигнали, че местни горски стопанства продават дърва само на хора, които декларират, че ще подкрепят ГЕРБ. Тогава той добави, че вследствие на действията на полицията там, областният директор на МВР в Кърджали е получил заплаха по телефона от бившата председателка на парламента Цвета Караянчева. От своя страна тя обвини служебното правителство в „чудовищни манипулации“.
Макар че Кърджали не е сред областите, в които партията на Борисов загуби най-много подкрепа, отливът на над 2400 гласа, в сравнение с вота през април, беше достатъчен Цвета Караянчева да загуби депутатския си мандат.
„‘Щото ги плашат, как?!“
Ден след изборите, на 12 юли, лидерът на ГЕРБ даде брифинг със заместниците си Даниел Митов и Костадин Ангелов, на който за пореден път обвини неназовани представители на ЦИК и служебния кабинет, че „пипат машините“ и отхвърли обвиненията към партията му, че е купувала гласове.
„Кажи, че само 1.5 [процента] са ромите, гласували за нас – 1.5 са ромите! Къде’ говориха – [Делян] Пеевски, роми, купени гласове – изведнъж са так!“, обърна се бившият министър-председател към Митов, правейки жест с ръце в опит да онагледи как подкрепата за ГЕРБ сред етническите малцинства е секнала.
Помолен от Свободна Европа да каже дали разполага с анализ колко са били ромските гласове за партията му на предните избори, Борисов отговори: „Не, защото те не излязоха, те ги уплашиха – жандармерия навсякъде и хората не излязоха!“
Последва уточняващ въпрос дали полицейското присъствие е било причината ГЕРБ да загуби подкрепа от ромската общност, на който той отговори утвърдително и добави: „‘Щото ги плашат, как?!“
Големи сривове след рокади в полицията
Обобщените данни на ЦИК показват, че от април насам бившата управляваща партия е загубила най-много гласове в област Благоевград – общо 21 310. Следва Хасково, където електоратът на ГЕРБ се е свил с 18 684-ма души.
На трето място е област Пазарджик – там отливът на подкрепа за листата на формацията е в рамките на 10 765 гласа. В Монтана партията на Борисов е загубила 10 654, а във Варна – 10 474 гласа.
Освен големия спад в гласовете за ГЕРБ, между тези пет области има още една прилика. След встъпването си в длъжност начело на МВР, Рашков смени и петимата полицейски директори в тях.
На 31 май службният министър назначи начело на Областната дирекция на МВР в Пазарджик Петко Шотлеков, вместо Ивайло Тишев. На 2 юни Венцислав Кирчев временно оглави полицията в Хасково, след като дотогавашният ѝ ръководител Ангел Цанков се оказа в болнични от април заради претърпяна катастрофа.
На 3 юни Рашков смени и полицейските директори в Монтана и Благоевград. Красимир Кирилов пое монтанската полиция на мястото на Пламен Томов, а Георги Кандев временно беше преназначен начело на благоевградската, вместо Дойчин Дойчинов. Шест дни по-късно Атанас Михов оглави Областната дирекция на МВР във Варна на мястото на Даниел Пашов.
Лозунги на ГЕРБ във „Вътрешна сигурност“
Вътрешният министър засега не е конкретизирал кои кадрови промени във висшия ешелон на МВР са били провокирани от данни за обвързаност на сменените с бившите управляващи, но в средата на юни недвусмислено заяви, че такива има.
„Всички дела и разработки [за изборни престъпления] се отнасят само до случаи, свързани с други партии“, обяви Рашков по време на едномесечния отчет на служебното правителство, добавяйки, че в „една служба“ на МВР дори са били открити предизборни лозунги на партията на Борисов.
От думите му тогава се разбра, че в споменатата от него дирекция през годините е била възприета „лексика“, която не е включвала „ГЕРБ, ДПС и буквите ББ“. Вътрешният министър обаче не даде никакви конкретни подробности по тази тема.
Според неофициална информация на Свободна Европа става въпрос за дирекция „Вътрешна сигурност“, която пез последните месеци нашумя покрай съмненията за масово подслушване на опозиционни политици, протестиращи и журналисти. Основните правомощия на тази структура са да разследва данни за нарушения и престъпления, извършени от служители на МВР, включително свързани с изборния процес.
Конфликт с прокуратурата и 9 обвиняеми
Покрай изнесените от него разкрития за пресечни схеми за купуване на гласове в полза на ГЕРБ, Рашков влезе в открит конфликт и с прокуратурата. По повод акцията в Хасковско, той коментира, че „очевидно, от това ръководство на прокуратурата не може да очакваме съдействие, а само спънки и противодействие“, критикувайки ефективността на конкретни обвинители.
Държавното обвинение пък му отвърна задочно с позиция, в която министърът беше обвинен в „грубо посегателство“ срещу прокурорската независимост. Изявление в тази посока направи и говорителката на главния прокурор Сийка Милева, а след това последва и позиция на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
Ден след изборите на 11 юли, държавното обвинение огласи обобщена информация за работата си преди вота, според която общо са образувани 85 досъдебни производства за изборни престъпления, по които обаче са повдигнати обвинения на едва 9-ма души. Общият брой на проверките по тази линия пък е 1159.
Няколко дни преди изборите главният прокурор Иван Гешев поиска и получи от ЦИК свалянето на един кандидат-депутатски имунитет. Става въпрос за издигнатия от „Изправи се! Мутри, вън!“ в Бургас Цветелин Георгиев. Засега той е единственият пряк участник в изборите, официално заподозрян за купуване на гласове.
Текстът е на Свободна Европа. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
