Омбудсманът Мая Манолова внесе конституционна жалба срещу промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Манолова беше сезирана от представителите на Българското кепмер общество и Обединена група „Бетономорие“ заради строгите забрани, ограничаващи правото на българските граждани на свободно придвижване и бетонирането на последните метри от българското крайбрежие, които унищожават природата и рестриктивните регулации на дивото къмпингуване.
Освен това, според новите промени, разполагането на палатки, кемпери и каравани ще може да се осъществява само на определени места, извън територията на плажовете, дюните и къмпингите.
Манолова прие представители на свободно къмпингуващите и след срещата обяви, че ако промените минат и бъдат обнародвани ще сезира Конституционния съд.
Днес Законът за устройство на Черноморското крайбрежие бе обнародван.
Манолова поиска да се установи противоконституционност на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в от Закона за Черноморското крайбрежие.
„Смятам, че същите са в противоречие с нормите на Конституцията относно принципите на демократичната и правова държава (чл. 1, чл. 2, чл. 4, ал. 1), задълженията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси (чл. 15), за уреждане на режима на земята със закон (чл. 22, ал. 3) и правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 55)“, пише омбудсманът в искането си до КС.
В него Манолова излага мотиви, според които нормата на чл.10а не предоставя в необходимия обем законова основа за определяне на местата за къмпингуване, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях.
Мая Манолова посочва още, че с предвиденото издаване на подзаконов нормативен акт не се поема политическа отговорност за приемане на цялостно решение, засягащо режима на земеползване в пряко противоречие с чл. 22, ал. 3, която изисква режимът на земята да се определя със закон.
Според нея инертността в продължителен период от време за създаване на адекватна по ранг нормативна уредба е източник на правна несигурност и свързаните с нея негативни последици в противоречие с правовия характер на държавата.
