Мечокът Войтек, който обърна хода на Втората световна война

Чували ли сте за мечето, което помогна на полските войници да спечелят една от най-бруталните битки от Втората световна война? Или вероятно сте гледали анимационния филм за него?

В историята на мечето Войтек няма нищо измислено.

Всичко започнало в планините Алборз, Иран, когато малко кафяво мече било осиновено от ловци, които убили майка му.

Есента на 1942г. момчето, което прибрало мечето, се срещнало с група полски войници, които минавали през Иран напът за Ирак.

След като Съветският съюз на Сталин и Германия на Хитлер превзели Полша през 1939г., много поляци се озовали в затворнически лагери в Русия. Въпросните войници също били част от бившите затворници. След като били освободени, те преминали на страната на нацистите. По този повод били изпратени в Иран.

По това време

растящото мече изглеждало уморено

и гладно. Войниците го съжалили, защото знаели какво е да си уморен и гладен.

Войниците трябвало да се присъединят към 22-ра атрилерийска рота на полския втори корпус. Те съжалили мечето и го откупили за няколко персийски монети, порция шоколад, швейцарски нож и малко говеждо месо.

Отначало войниците хранели мечето с мляко, сервирано в стара бутилка водка, докато се опитвали да го скрият от висшите офицери – нещо, което ставало все по-трудно и по-трудно, тъй като Войтек ставал все по-голям и по-голям.

Тъй като било много трудно да се скрие сирийска кафява мечка, която може да порасне до 1,82 метра и да достигне до 200 кг. В крайна сметка офицерите открили новия „член” на ротата.

Мечката била оставена като талисман на звеното.

Млад войник на име Петер Прендис бил назначен за пазач на Войтек и му била възложена задачата да го научи да поздравява.

Войтек възприел и други войнишки навици. Мечокът пиел бира, научили го да пуши, но веднъж той глътнал цигарата.

Той дори попаднал в беда.

Войтек също изпадна в проблеми зад редовете.

Когато поляците се преместили в голям военен лагер на Съюзниците в Ирак, игривата мечка откраднала бельото на женския персонал, обслужващ ротата.

Говори се също, че когато поляците се приготвяли за Бъдни вечер през 1942г., те открили, че Войтек е влязъл в един хранителен магазин и изял всичко, което му се сторило вкусно.

Следващата година обаче необичайният войник спечелил уважението на своите „колеги”, като заловил анти-британски изтребител.

Войтек знаел как да се разхлажда по време на големите жеги в Газа. Той се промъквал в палатката за къпане и включил душа.

Един ден мечката влязла в палатката, а там заварила местен противник на британското управление, който се опитвал да се промъкне в лагера, с надеждата да открадне боеприпаси. Човекът започнал да пищи от ужас, след като се озовал прикован в една палатка с огромна мечка. Скоро след това бил заловен.

Войтек бил награден

с две бутилки бира и неограничено време за душ.

И така, когато дошло време ротата да се прехвърли в Италия на кораб, поляците искали да вземат мечката с тях. Но британските власти имали друга идея. Те настоявали на кораба да се качат само войници. И така, полските войници бързо дали на мечката си служебен номер, ранг и му определили заплата (изплащана предимно в храна), на името на Войтек, което означава „усмихнат войн”.

„Но това не е човек!”, възкликна британски офицер.

„Нашият Войтек вдъхновява полските войници!”, казали те.

Мечката била оставена на борда.

И така Войтек се сблъскал с ужасите, преживени от войниците по време на италианската кампания. Говори се, че когато за първи път попаднал под обстрел през май 1944г., по време на последния етап от битката при Монте Касино, мечокът се качил на едно дърво в опит да избяга.

От там Войтек виждал как своите човешки приятели носещи щайги, пълни с артилерийски снаряди.

Или от желанието си да помогне на приятелите си, или заради

навика си да копира хората,

Войтек слязъл от дървото и застанал на задните си крака, и протегнал предните си лапи.

Войниците му дали три щайги артилерийски снаряди, които да носи. Въпреки шума и суматохата около битката, мечката продължила да пренася боеприпаси.

На 18 май 1944г. полският втори корпус успял, за разлика от три други, да превземат привидно непроницаемата, стратегически важната „планинска крепост” на Монте Касино.

С одобрение на полското висше командване значката на 22-ри полк била променена с лика на мечка, носеща артилерийски снаряд.

Ветераните, които служили заедно с Войтек го обожавали.

„По време на тези много трудни дни на войната неговото присъствие беше от психологическа гледна точка много важно за нас”, споделя един от оцелелите войници.

И така, след като войната беше спечелена, колегите на Войтек продължили да го защитават.

Предвид предишния си горчив опит от отношението на Сталин и СССР много от тях не искали да се върнат у дома. Вместо това те се възползвали от възможността да отидат във военен лагер в Шотландия. Със себе си взели и Войтек, разочаровайки комунистите, които искали да „изложат” Войтек в зоопарка в Полша, тъй като по това време той бил нещо като национален герой.

Тъй като много от войниците лека полека започнали да живеят извън лагерите, дошло време да се потърси

нов дом за Войтек.

Той бил преместен в Единбургския зоопарк, където живял до смъртта си през 1963г.

Той бил толкова обичан от шотландци и поляци, че през 2015г. са събрани 300 000 британски лири дарения за издигането на бронзова статуя на Войтек.

До смъртта си Войтек никога не забравил бившите си другари по оръжие. Твърди се, че старият мечок заставал на задните си крака и махал с лапа за поздрав всеки път щом чуел полска реч.

Още любопитни новини – четете тук