Трябва да бъде ясно за как ще бъдат изразходвани гласуваните от парламента 250 млн. лв. годишно за рекултивация на Маришкия басейн.
Това коментира в интервю за ДЕБАТИ.БГ Меглена Антонова, ръководител на програмата и офиса на „Грийнпийс“ – България.
По-рано днес парламентът скоростно задължи правителството да отпусне 250 млн. лв. за рекултивация, като тази сума ще бъде отпускана на предприятията от Маришкия басейн до 2028 година.
„Не съм сигурна, че такова искане (за средства за рекултивация, бел. ред.) беше поне в първоначалните искания. Мисля, че по-скоро исканията бяха свързани със запазване на работните места. Точно тук е въпросът – тези пари дали се плащат за рекултивация или се плащат, за да се запази капацитетът работещи.
Предизборно плащане: „Мини Марица Изток“ ЕАД ще взима 250 млн. годишно от нашите данъци
Точно за това е хубаво такива големи суми пари да бъдат придружени от някакви условия. Дават се тези пари за мините, но трябва да бъдат изпълнени и съответните цели, свързани с рекултивация“, коментира Антонова.
В същото време парламентът отложи и датата, на която потребителите на битов ток ще могат да купуват ток от свободния пазар през електроразпределителните дружества.
„Това, което щеше да се случи от 1 юли тази година, нямаше да засегне по никакъв начин крайните потребители. Цената на електричеството пак щеше да е субсидирана и фиксирана, с таван, а пък промените щяха да се случат при електроразпределителните дружества, които щяха да купуват от пазара на електроенергия, като разликата да се покрива от Фонда за сигурност на електроенергийната система.
Съответно това означава, че пак щеше да се плаща субсидия на държавата „Марица Изток – 2“, защото разликата между пазарната цена и цената на тока, който тя произвежда, щеше да се покрива от бюджета.
Сега продължаваме по същата схема, но няма шанс електроразпределителните дружества да купуват и по-евтина енергия, съответно по-малко пари да отиват от данъците ни за подкрепа на „Марица Изток – 2“, обясни Антонова.
Тя прогнозира, че с това решения средствата по ПВУ остават под въпрос, тъй като тази реформа е била сред условията за получаване им.
„Още в началото, по начина по който беше представена тази реформа, цялостното мнение на ЕК не беше много задоволително, но сега пък цялостното ѝ отлагане също не звучи като добър сигнал“, каза още тя.
Целия текст на интервюто с Меглена Антонова четете в събота.
