Меглена Антонова е ръководител на програмата и офиса на „Грийнпийс“ – България. Била е координатор на кампании за екологично земеделие, възобновяеми източници и навременно и последователно премахване на въглищата в България, както и за чист въздух в Централна и Източна Европа. Има магистърската степен по международно право на околната среда и познания за различните правни действия, които хората биха могли да предприемат срещу замърсители като въглищните централи.
– Г-жо Антонова, парламентът отложи либерализацията на пазара на тока за битовите потребители 1 юли 2025. Какво означава това за потребителите?
– В дългосрочен план това е притеснителна новина, защото се намалява буферът от време, като преходен период до пълната либерализация на пазара за битова електроенергия.
Все пак пълната либерализация остава за 1 януари 2026 година, тоест, ако тази първа стъпка, която трябваше да бъде предприета сега на 1 юли 2024 г. се отложи с една година, означава, че този период между едните промени и приключването на процеса, се намалява. Така ще има по-малко време хората да бъдат информирани и да свикнат с новите условия.
Това, което щеше да се случи от 1 юли тази година, нямаше да засегне по никакъв начин крайните потребители. Цената на електричеството пак щеше да е субсидирана и фиксирана, с таван, а пък промените щяха да се случат при електроразпределителните дружества, които щяха да купуват от пазара на електроенергия, като разликата да се покрива от Фонда за сигурност на електроенергийната система.
Съответно това означава, че пак щеше да се плаща субсидия на държавата „Марица Изток – 2“, защото разликата между пазарната цена и цената на тока, който тя произвежда, щеше да се покрива от бюджета.
Сега продължаваме по същата схема, но няма шанс електроразпределителните дружества да купуват и по-евтина енергия, съответно по-малко пари да отиват от данъците ни за подкрепа на „Марица Изток – 2“.
– Да разбираме ли, че либерализацията за пазара на ток за битовите потребители, се отразява по-скоро негативно върху производителите на ток от въглища?
– Да, има такъв потенциал, особено в месеците, в които има повече енергийни източници, които са по-евтини. Тази година бяхме свидетели на топла и слънчева зима и съответно имаше повече енергия, произведена от ВЕИ, което рефлектира върху общата цена, на която се продава електричеството на пазара.
И когато има много такова производство, цената пада, съответно – въглищата са неконкурентни.
– Получава се парадокс – тези, които протестират, се опитват да ни убедят, че протестират в интерес на битовите потребители, за които цената на тока може да скочи.
– Трябва да кажем, че либерализацията може и да носи рискове за крайните потребители, защото има моменти, както беше енергийната криза в Европа преди повече от година, предизвикана първо от възстановяването след Ковид-19, след това заради войната в Украйна, която също напрегна енергийния пазар.
В такива моменти, при много високи цени на електричеството, това също ще се отразява на потребителите, защото в повечето случаи те няма да са предпазени от такива потенциални рискове.
Но генерално либерализацията представлява това – ако има по-евтин ток, тогава и потребителите да печелят от това нещо.
Иначе тук влиза и другия елемент, ако ние сами сме производители на енергия, ако имаме соларен панел на къщата си или участваме в енергийна общност, където енергията се използва за споделяне за наши нужди, тогава пък убиваме тези рискове, защото това ни осигурява фиксирана цена на електричеството.
Защото ние сами си го произвеждаме, то не зависи от това каква е цената на пазара, а зависи по-скоро от това дали има слънце или не.
– Какво означава решението за отпускане на 250 млн. лв. на година за рекултивация на Маришкия басейн?
– Бих започнала от факта, че по данни, които имаме в „Грийнпийс“, има поне 20 хил. хка нарушени терени от дейностите на Мини Марица – Изток, от които само 4800 хка са рекултивирани.
В годините, заради добива на въглища, е унищожен слой земя и тази територия не може да бъде използвана за нищо друго. Много малък процент от тази територия е рекултивирана през годините.
Защо това не се е случвало и защо не се е търсило отговорност за нея, защото тя би трябвало да бъде включена в цената на въглищата, които продават мините, поне аз не мога да отговоря на този въпрос.
Но поради този факт се стига до това, че се принуждава отново от държавния бюджет да плащаме за нещо, което е трябвало да бъде свършено преди.
Нас лично ни притеснява, че се гласуваха тези пари без ясен план за рекултивацията.
Не сме видели някакъв план, който да обяснява по какъв начин ще бъдат харчени едни 250 млн. на година, които са до 2028 година. Има голям риск това да се приеме за нерегламентирана държавна помощ от ЕС и съответно да не се покрият от европейски средства, защото няма план и яснота за какво ще се използват. И накрая всички отново ще плащаме за това от данъците си.
– Това искане за тези средства беше ли поставено от протестиращите енергетици, за да бъде гласувано в спешен порядък от парламента?
– Не съм сигурна, че такова искане имаше поне в първите искания. Мисля, че по-скоро исканията бяха свързани със запазване на работните места. Точно тук е въпросът – тези пари дали се плащат за рекултивация или се плащат, за да се запази капацитетът работещи. Точно за това е хубаво такива големи суми пари да бъдат придружени от някакви условия.
Дават се тези пари за мините, но трябва да бъдат изпълнени и съответните цели, свързани с рекултивация.
– С днешните решения на парламента, поставени ли са под риск средства по Плана за възстановяване и устойчивост?
– Има голяма вероятност, особено в частта, свързана с либерализацията на пазара.
Доколкото на мен ми е известно, това е един от елементите на ПВУ. Той така беше конструиран – срещу определени реформи да се получават допълнителни пари, които са допълнителни на всички останали структурни фондове, които така или иначе държавите членки получават.
Още в началото, по начина по който беше представена тази реформа, цялостното мнение на ЕК не беше много задоволително, но сега пък цялостното ѝ отлагане също не звучи като добър сигнал.
Доста компромиси се направиха по темата със справедливия преход, и с ПВУ – някои неща се изпълняваха половинчато, но все пак се получават средства.
