Преминахме към лятно часово време – на 31 март в 3 ч. преместихме часовниците с час напред. По този начин спахме с един час по-малко.
Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време. То остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.
В ЕС преминаването към лятно часово време е регламентирано с директива 2000/84/EG, която определя началото и края на периода за всички страни от ЕС. Тази директива се преразглежда и удължава на всеки пет години. Спазват я и други европейски страни, които не влизат в състава на ЕС.
Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.
Преходът към лятното часово време също така има положителен ефект върху хората, тъй като по-дългите дни и повече дневна светлина се свързват с по-добро настроение и повече енергия. Това може да помогне на хората да бъдат по-продуктивни и по-активни през деня.
Още новини от деня – четете тук
