След първия тур на местните избори забелязваме интересна тенденция. Нямаше доминантна партия, която да се открои, като ГЕРБ през последните няколко поредни вота. Нямаше и политически противоборства, като НДСВ срещу БСП или БСП срещу СДС в по-ранните години на демокрацията. Вместо това се появиха множество малки локални партии и обединения. Характерно за тях е, че те нямат политически, а по-скоро икономически корени.
В Столичния общински съвет ГЕРБ отбелязва значителна загуба. Досега партията на Бойко Борисов имаше 27 общински съветници, а сега вече ще са 14. За сметка на това коалицията ПП–ДБ (Спаси София) ще има 23-ма души в 61-членния общински съвет. И двете най-големи формации ще трябва да търси подкрепа от други политически сили за взимане на важните решения в съвета, за които трябват поне 31 гласа „ЗА“. А това са БСП с 9 общински съветника, „Възраждане“ с 8, КОД с 3, ИТН – 3 и ВМРО – 1.
Сходно е положението и в Пловдив. В общинският съвет ще има представители на осем политически партии и сдружения. Това са ГЕРБ – с 13 съветници, ПП–ДБ – с 10, „Съединени за Пловдив” – 8, „Браво, Пловдив” и „Възраждане” по 5, БСП и ИТН по 4, а ДПС – 2.
Във Варна в общинския съвет влизат цели 10 формации. ГЕРБ и ПП-ДБ ще имат по 8 представители. 7 ще са общинските съветници от „Възраждане“, а 6 – от коалиция „Алтернативата на гражданите“. 5 са представителите от „Земеделски съюз Ал. Стамболийски“, 5 са и тези от МК Български гласъ (Съюз на свободните демократи, Земеделски народен съюз, Обединен блок на труда български лейбъристи, Социалдемократическа партия). Общинските съветници от БСП за България ще са 3, толкова ще са представителите на ДПС. По 2 представители ще имат ИТН и „Левицата!“, а СДС ще бъде с 1 общински съветник в местния парламент.
Подобна ситуация, със силно фрагментиран общински съвет, на който ще му бъде изключително трудно да взема решения, и членовете на който ще са принудени да се коалират по някакъв начин, се наблюдава в повечето населени места в страната.
Ясно е, че повечето формации най-вероятно преследват строги икономически цели. Това виждаме в резултат от опорочения хартиен вот с над 500 000 невалидни бюлетини и вероятно голям брой платени гласове. Тоест вотът е много деформиран.
А местните избори губят политическия си смисъл и стават тържища за корпоративни интереси. Ако в началото имаше политически игри, то те вече не съществуват. Неделният вот, заради престъплението с бюлетините, доведе до абсолютна комерсиализация на изборите. В тях вече няма политика, а само пазарлъци за преразпределение на общинските пари, които са милиони годишно.
Още актуални коментари – четете тук
