Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) ще обяви своето решение относно основните лихвени проценти след продължителна двудневна среща. Според анализаторите и финансовите участници, шансът лихвите да останат непроменени е около 90 процента, след последното повишение през юни в следствие на предишно повишаване.
В момента ЕЦБ е единствената значима централна банка в Запада, която е започнала затягане на паричната политика, след като конфликтът в Близкия изток доведе до рязко увеличение на цените на енергията и съответно на инфлацията.
След заседанието през юни, лихвата по депозитното улеснение (постоянно оставена при ЕЦБ) е 2,25 процента, основната лихва за рефинансиране е 2,40 процента, а лихвата за пределното кредитно улеснение е 2,65 процента, с увеличения от 25 базисни пункта за всяка от тях.
Тази стъпка последва данните, които показаха ускорение на инфлацията в еврозоната до 3,2 процента през май, причинено главно от поскъпването на енергийния сектор.
Обаче, данните от Евростат за юни показват намаление на инфлацията до 2,8 процента, докато базовата инфлация, изключваща променливите стоки като енергия и храни, остава 2,4 процента, намалявайки от 2,5 процента през май и приближавайки се до целта на ЕЦБ от 2 процента.
След предишното заседание от 11 юни, несигурността отново нарасна, след възобновяването на военните действия от САЩ и Иран, увеличената политическа реторика и блокирането на Ормузкия проток, важен път за доставки на горива и ресурси от региона.
С новата ескалация цените на петрола започват да нарастват отново, но все още остават под нивата от април и май, когато достигнаха над 120 долара за барел.
Въпреки че по-високите енергийни цени могат да ускори основната инфлация, засега не се наблюдават значителни вторични ефекти (като предаване на повишените разходи на потребителите, което да доведе до искания за по-високи заплати), което би могло да подхрани инфлацията, отбелязва икономистът от „Баренберг“ (Berenberg) Феликс Шмит.
„Има множество причини, по които ЕЦБ може да изчака през юни. Управителният съвет ще може да реагира на новите прогнози за инфлацията и икономическия растеж преди заседанието в септември, включително и инфлационни данни за юли и август“, уточнява Улрике Кастенс, старши икономист в DWS.
При липса на нови прогнози за инфлацията и растежа, действия от страна на ЕЦБ не се очакват, споделя Карстен Бжески, глобален ръководител на икономическите прогнози на ING.
Въпреки това, новото увеличаване на цените на петрола предполага вероятност за поне още едно увеличение на лихвата през тази година, и някои членове на управителния съвет може да натиснат за по-бързо въвеждане на мерки, тъй като пазарът оценява шансовете за повишаване на ставките с 0,25 процентни пункта на първото заседание след лятната ваканция на 85 процента.
ЕЦБ започна цикъл на увеличаване на ставките през юли 2022 г., увеличавайки основната депозитна лихва от -0,50% до 4% с 10 последователни повишения. От септември 2023 г. банката понижи ставките осем пъти, сваляйки основния бенчмарк до 2%, след което стана на ново повишение миналия месец.
Западноевропейските петролни фючърси през последните две седмици показват сигнали за потенциално ново спад, което би могло да редуцира влиянието на цените на енергията върху инфлацията, отбелязва Кастенс.
Кастенс предвижда, че общата инфлация ще достигне 2% през втората половина на следващата година, с възможност дори за малко под този процент. Базовата инфлация е вероятно да остане малко по-висока, основно заради нагнетената инфлация в сектора на услугите, според DWS.
На форума на ЕЦБ в Синтра преди няколко седмици, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че повишението на лихвите през юни не е опит за превенция, а директен отговор на реален инфлационен проблем. Тя подчерта, че според прогнози на ЕЦБ инфлацията ще се върне на целевото ниво от 2% чак в края на 2027 г., и само при условие за допълнително затягане на паричната политика.
Лагард също така отказа да определи предварителни ангажименти относно политическите решения, заявявайки, че „насоките за бъдещата политика не са в плановете“, и че решенията ще бъдат вземани на всяко заседание индивидуално, в зависимост от икономическите данни.
Управлението на федералния резерв на САЩ запазва лихвения си процент без промяна в диапазона 3,50–3,75 процента през юни, на първото заседание с Кевин Уорш като председател, въпреки че строгият му тон предизвика притеснения на пазарите.
„Банк ъв Ингланд“ също остави основната си лихва непроменена на 3,75 процента с 7 към 2 гласа, докато Японската централна банка повиши основния си лихвен процент до 1,0 процента – най-високото ниво за последните 31 години, в опит да контролира поевтиняването на йената и засилващата се инфлация.
