Европейските лидери в отбраната се притесняват, че нарастващата миграционна криза на границата между Беларус и Полша може да предизвика нова криза – насилствен конфликт.
„Възможността ситуацията да ескалира е изключително голяма“, каза естонският министър на отбраната Кале Лаанет в сряда на пресконференция по време на Годишната балтийска конференция за отбрана.
На пресконференцията неговата позиция за опасението от ескалация споделиха висши служители на отбраната от Гърция, Литва и Обединеното кралство. В момента най-малко 2000 мигранти са блокирани на границата на Беларус с Полша при минусови температури, като те не могат да влязат в страната, но не им е позволено и да се върнат назад – част от беларуска схема, наречена от официални представители на ЕС „хибридна атака“ срещу блока, която съчетава политически и военни елементи.
В допълнение към напрежението в региона кризата идва малко след като сателитни снимки потвърдиха информацията, че Русия отново трупа войски и военно оборудване на границата си с Украйна. Представители на естонските власти заявиха, че е лесно да се намери връзка между двете събития. Междувременно във вторник Полша директно обвини Москва, че е подпомогнала за организирането на схемата за привличане на мигранти от страни от Близкия изток в Беларус, преди те да бъдат изпратени до границите на ЕС.
На въпрос на POLITICO, Лаанет не изключва възможността за започването на война на границата, въпреки че е изключително предпазлив в изказванията си.
„Разбира се, не можем да кажем, че няма риск“, казва той. „Но ние все още не знаем колко висок е този [риск] в момента. … Трябва да следим много задълбочено всеки ден ситуацията.”
Командирът на естонските сили за отбрана Мартин Херем, говорейки във вторник пред журналисти, предупреди, че Лукашенко е изправен пред логистични пречки за започване на война, дори и да изглежда, че авторитарно настроеният лидер „е загубил ума си“.
„Не мисля, че Лукашенко иска да води война“, каза той. „Той няма достатъчно ресурси, за да води война, но… няколко изстрела са възможни.“
В момента по-вероятно е да се стигне до „конфликт с ниска интензивност“, твърди Херем.
Засега, казаха представители на отбраната, ЕС трябва да се съсредоточи върху запасяването на Полша — както и близките Литва и Латвия — с ресурси, като същевременно настоява за нови санкции срещу Беларус, за да потуши канала за мигранти. ЕС в действителност подготвя нови санкции, този път насочени към авиокомпании и служители, подпомагащи схемата за мигранти (бел. ред. От днес такива вече има).
В дългосрочен план официалните лица заявиха, че лидерите ще трябва да преценят дали НАТО трябва да се намеси. Докато западният военен алианс обаче може да донесе значителни ресурси, той също така носи едно ново измерение на ситуацията със себе си – това на война, което някои смятат за опасно.
Джеймс Хийпей, министър на въоръжените сили на Обединеното кралство, се обяви против въвеждането на НАТО в конфликта. „Основно и непосредствена задача на ЕС е да осигури и наложи своята граница“, каза той.
Това трябва да остане така, подчерта той, „защото в момента, в който това се превърне във военен конфликт, ситуацията ескалира в много сложна посока. … Ако това стане проблем на НАТО, ние навлизаме в една много, много, много, много опасна територия.
Маргирис Абукявичюс, литовският заместник-министър на отбраната, беше по-малко убеден в това.
„В краткосрочен план виждаме, че ЕС разполага с повече инструменти“, каза той, споменавайки способността на блока да санкционира Беларус, както и Frontex, базираната във Варшава агенция на ЕС за границите.
„Но това също е въпрос за НАТО, защото ескалацията е възможна и това всъщност е естеството на хибридните атаки“, добави той. „Винаги трябва да имате предвид възможността за ескалация и различни сценарии, включващи [войните]“. Някои служители на конференцията подчертаха, че Frontex и НАТО си сътрудничат в Егейско море и предположиха, че военният алианс може да играе роля при наблюдението, потенциално разполагайки дронове.
Въпреки че Естония не граничи с Беларус, тя е в Балтийския регион с Латвия и Литва, две страни, които също съобщават за повишен приток на мигранти от Беларус. Естония обаче делил граница с Русия.
„Работим с най-близките си съюзници, за да гарантираме, че нито един ход на Беларус или Русия не ни убягва“, подчерта Лаанет, твърдейки, че Кремъл е отчасти отговорен за настоящата криза. Талин, добави той, „е готов да подкрепи Литва, както и Полша, както с войски, така и с оборудване“.
Естония вече изпрати помощ на Литва, включително оборудване, но Варшава все още не е поискала такава. „Готови сме да изпратим, ако поискат“, каза Лаанет.
По подобен начин Полша не е поискала помощ от Frontex, но Лаанет каза, че ще подкрепи присъствието на агенцията, за да помогне охраната на полската граница. „Това е една от ролите на Frontex“, отбеляза той.
Анализът е в превод от POLITICO.
