Адвокат Михаил Екимджиев е завършил Софийския университет „Климент Охридски“, Юридически факултет. Бил е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. От 1992 г. до настоящия момент е адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив. Практикуващ адвокат е в областта на международното публично право, наказателно право и защита на правата на човека. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Лектор е на многобройни национални и международни конференции.
– Адв. Екимджиев, какъв е вашият прочит на събитията около компроматната война, която се разрази в последните седмици след провалената ротация и около съставянето на служебния кабинет? Кой управлява тези процеси и чий е интересът?
– Според мен просто се изпълнява по перфектен начин един лесно предвидим сценарий, който и аз, и други анализатори провидяхме, още когато беше направена сглобката, когато започнаха да ни заглавичкват с конституционните промени, когато видяхме, как с помощта на Бойко Борисов и на [Делян] Пеевски, типично в техен стил, третото четене на Конституцията мина буквално за часове. Промените бяха приети буквално като правилник за етажната собственост, без никакви обсъждания.
За по-паметливите и наблюдателните анализатори още тогава беше ясно, че е налице сценарий, при който на хартия, проформа, ще бъдат приети някакви изменения в Конституцията, такива, за каквито Христо Иванов, „Да, България!“, „Продължаваме промяната“ настояват от години, но те с няколко технически и практически действия ще бъдат лишени от смисъл и от съдържание.
И конкретно тези стъпки бяха направени още тогава, като в преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, беше изрично посочено, че формирането на новите състави на ВСС, на Инспектората и изборът на нов главен прокурор, ще започне поне след 8 месеца.
Още тогава, а това беше декември миналата година, прозираше ясната воля на Борисов и Пеевски да запазят своите инвестиции в хора по върховете на съдебната система – това са административни ръководители на съдилища и прокуратури, това са инспектори, това са членове на ВСС, това са онези „въшки“ от Прокурорския съвет, така както те бяха наречени от колегата им Йордан Стоев в един записан разговор между него и [Иван] Гешев.
Още тогава беше ясно, че целта е зад димната завеса на така желаните от всички конституционни промени, първо, да бъде гарантирано, че тези човешки инвестиции на ГЕРБ и ДПС, градени години наред, камък по камък, човек по човек, мандат след мандат, ще бъдат запазени поне още 8 месеца.
Когато голяма част от този срок мина и наближи да се правят истинските промени с измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ), чрез които щеше да стане смяната на съдебните инспектори, на Висшия съдебен съвет, надявахме се това да бъде и краят на Борислав Сарафов, тогава се видя, че на всяка цена тези хора трябва да бъдат оставени там.
И за това се стигна и до разпада на сглобката, затова се стигна до тази пълзяща реставрация. Защото вече виждаме същите тези корумпирани представители на прокуратурата, на казионните прокурорски и съдийски организации, техните лобита във ВСС, че не просто се съпротивляват на конституционните промени, а те апелират за изпразването им от съдържание чрез такива промени в ЗСВ, които просто да обезсмислят това, което записахме в Конституцията преди няколко месеца относно
статуса на главния прокурор, относно мястото на прокуратурата и т.н.
Т.е., това, което се развихри сега, цели да забави изпълнението на тези уж неотменни приоритети, които ни бяха обещани – ЗСВ, смяна на регулаторите, смяна на ВСС и на Инспектората.
И вече компроматната война е част от този сценарий. Очевидно топката беше подадена от ДАНС. Шефът на службата така и не даде отговор, след като две години са следели „контрабандната“ дейност на Марин Димитров и сина му – това е само някакво твърдение, нещо като комикс, в който Марин Димитров – бивш високопоставен служител на МВР и на службите, просто е наречен „контрабандист“, както и сина му, в нарушение на презумпцията за невиновност.
Това е част от този мръсен сценарий, който отново ни тласка далеч от представите ни за европейска държава, член на НАТО.
Нещо средно между животинската „Ферма“ по Оруел и „Планетата на маймуните“. Там отиваме.
– Председателят на ДАНС е назначение на президента Румен Радев при първото служебно правителство на Гълъб Донев. Това означава ли, че по някакъв начин в този сценарий, за който говорите, индиректно е въвлечен и президентът? Тук трябва да направим уговорката, че той не атакува пред КС промените в Конституцията, които касаят съдебната реформа.
– Когато става въпрос за тези структури на дълбоката държава, достойни наследници на тоталитарните служби на комунистическа България, никога не може да се говори с категоричност. Там никой не знае кой кой е.
Виждаме как едни хора в даден момент са високопоставени офицери в ДАНС, в следващия момент премиерът Денков казва, че ДАНС прикрива трафик на наркотици.
Това е този междинен свят на сенки, в които през деня едни хора са уж служители на държавата и се грижат за нашата сигурност и безопасност, а през нощта си другаруват с престъпниците и делят пачки, пуделчета и какво ли не.
– На фона на скандала с пачките и пуделите, Антикорупционният фонд показа поредица от документи, от които става ясно, че съществуват структури, които са свързани с прокуратурата и подземния свят. На този сюжет не беше обърнато внимание, той беше заглушен. Можем ли да очакваме да се стигне до неговото разплитане и защо този сюжет остана на втори план?
– Просто защото такава е „държавата“, в която живеем, дотолкова доколкото в нормалните държави подобни разкрития от разследващи журналисти би предизвикало буквално неудържим обществен и медиен натиск.
Това би предизвикало оставки и незабавно активиране на прокуратурата. Но когато държавата ни, която, както казах е нещо средно на „Фермата“ по Оруел и „Планетата на маймуните“, и е завладяна от прасета и горили, какво да очакваме?
Разкритията на медиите остават буря в чаша вода без никакъв институционален отговор. Това показва, че няма държава и има плътно срастване между мафията и това, което е уж на повърхността и виждаме като публични институции – прокуратура, ДАНС, други служби за сигурност и разследващи органи.
И без да излезем на улицата и да поискаме преучредяване на републиката и на тези институции, които се вижда, че работят по еволюционен път, нищо няма да бъде постигнато.
Те са толкова завладени, толкова са формирали култура на работа в защита не на гражданите, не на държавността, а на бандитите, че докато не бъдат обърнати с хастара навън, нищо добро няма да се случи.
Пренареждат се пластовете в престъпността и автоматично се пренареждат пластовете в публичните институции. Това са различните лица на една система – едните са под повърхността, а другите ни гледат нахално от телевизора. Но на едните ние сме делегирали силата, властта и парите, уж, за да пазят нас, добрите, само че те са се сдушили с лошите, защото това е по-изгодно.
– Очаквате ли изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов да стане постоянно действащ без да де стигне изобщо до избор на нов главен прокурор в скоро време?
– Помните ли как г-н Сарафов стана изпълняващ функциите и за колко време? Буквално за няколко дни някой му натисна едно копче и той от пуделче на Гешев му се озъби и започна да го хапе. Очевидно от този, който натиска същия бутон, зависи дали и колко време Сарафов ще бъде на този пост.
Още тогава, когато стана ясно, че Гешев вече е в немилост, моята теза беше, че докато Сарафов е удобен на Борисов и на Пеевски, той засега слушка и е много подчинен, не прави резки движения, няма претенция за собствена драматургия, каквато в един момент се появи при Гешев, и това прави шансовете му за устойчивост и дълговечност огромни.
Тоест, той може да изкара и повече от един мандат в това безвремие, ако се харесва на Бойко Борисов и на Пеевски. Защото всички граници на приличие, на законност, на държавност вече са преминати. Оттук нататък нищо не може да ни изненада. Ние започваме да свикваме с невъобразимото, нещо, което само допреди година ни изглеждаше абсурдно. И тази граница на толерантност вече е толкова размита, че имам чувството, че каквото и безобразие да направят със законността, с Конституцията, с нашите легитимни очаквания, ние вече сме готови да преглътнем, защото имаме тренинг на това унижение.
