Милен Матеев, ПП за ДЕБАТИ: Без реформа в прокуратурата, няма да получим парите по Плана за възстановяване

Милен Матеев е магистър по право, работи като нотариус от 2000 г. Народен представител от „Продължаваме промяната“ и председател на Комисията по конституционни и правни въпроси в 47-то Народно събрание. Заместник-председател за Комисията по правни въпроси в 48-ия Парламент. 

В четвъртък Комисията по правни въпроси на отиващото си 48-о Народно събрание прие на първо четене промените в Наказателно-прецесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които се създава механизъм за разследване на главния прокурор. Защо тези промени са необходими?

Още през 2009 година липсата на такъв механизъм е предписан като пропуск в нашето законодателство от решението „Колеви срещу България“ на Европейския съд по правата на човека. Оттогава досега във всички мониторингови доклади на Европейската комисия има предписания за приемане на такъв механизъм. Над 70 са вече осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека.

През годините са правени опити за създаване на такъв механизъм – например за създаване на фигура на прокурор, който да разследва главния прокурор, като промените бяха обявени за противоконституционни. В момента – след множество дебати и работни групи на експерти, имаме проектозакон, който е минал през проверка от европейските институции, има одобрението на Венецианската комисия и е внесен в Народното събрание, за да бъде приет най-накрая – след 14 години забавяне.

Разбира се, през цялото време срещаме съпротивата както на Прокуратурата, така и на Висшия съдебен съвет, а също и на партията, управлявала в последните 12 години – ГЕРБ.

На изслушването в правната комисия в четвъртък главният прокурор Иван Гешев изрази мнение, че механизмът за разследването му е противоконституционен, преди това пък неговият заместник и шеф на Националното следствие Борислав Сарафов посочи, че ако бъдат приети, промените ще бъдат атакувани в Конституционния съд. Спомняме си, че същото беше казвано и за специализираното правосъдие, но Конституционният съд се произнесе, че то може да бъде закрито. Защо според Вас срещата тази съпротива от страна на прокуратурата? 

Всъщност това е истинският въпрос – защо е тази съпротива от страна на прокуратурата. В крайна сметка би трябвало точно главният прокурор да е този, който да иска да има контрол, да иска да не бъде безнаказан, да иска да покаже, че иска да се подложи на такъв контрол. Виждаме обаче, че главният прокурор не харесва да бъде контролиран по никакъв начин.

Всички твърдения за противоконституционност са чувани през всичките тези години. Ясен отговор на всички тези упреци за противоконституционност има в мотивите на проекта, който е преминал през всякакви нива на проверка, включително да бъде съобразен така, че да не бъде противоконституционнен. Вярвам, че ще бъде подложен на проверката на Конституционния съд и ще я премине. Това наистина не е страшно. Чухме всички тези твърдения и за закриването на специализирания съд и прокуратура, а всъщност КС каза, че това по никакъв начин не противоречи на Конституцията.

Споменахте решението „Колеви срещу България“. Може ли да се каже, че заради липсата на механизъм за разследване на главния прокурор се налага данъкоплатците да плащаме често при осъдителни решение срещу България в Европейския съд по правата на човека?

Да, така е. Не само заради механизма за разследване на главния прокурор, а защото законопроектът, който е внесен в момента, отговаря на други решения на Европейския съд по правата на човека, на други директиви и препоръки във връзка със съдебния контрол върху актовете на прокуратурата, във връзка с това претърпели вреди при престъпления физически лица също да могат да обжалват актовете на прокуратурата, освен пострадалите физически лица.

Промените са всеобхватни. Не се отнасят само към механизма. Тези промени отговарят на всички над 70 осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека, по които България търпи щети.

Каква е връзката между тези промени и реформите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост? 

В Плана за възстановяване и устойчивост са заложени точно тези реформи. Самият План е получаване на средства от Европейския съюз срещу реформи. За да бъдат получени средствата, трябва да бъде реформирана съдебната ни система. С този законопроект ние получаваме реформа на съдебната система дотам, докъдето е възможно да бъде реформирана без промени в Конституцията.

Смятате ли, че това Народно събрание ще има времето и възможността да приеме промените?

За жалост, смятам, че няма да има време. Една седмица беше загубена с отлагането на разглеждането на този законопроект, който трябваше да се гледана в правна комисия още миналата сряда (11 януари, бел.ред). Тази загубена седмица ще се окаже фатална. Индикатор, че законопроектът няма да бъде приет, е още фактът, че той не беше включен в програмата на Народното събрание в петък, за разлика от други законопроекти, приети също в четвъртък в комисия. Дори приет на първо гласуване в правна комисия, той няма да стигне до финала на законодателния процес в този парламент.

Кой пречи това да се случи?

Тези, които критикуват законопроекта през цялото време – ГЕРБ-СДС, ДПС и останалите групи, които гласуваха заседанието да бъде отложено от миналата сряда. Единствената явна подкрепа за този законопроект идва от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

Може ли да кажем, че реформите в прокуратурата са ключът към усвояването на всички средства по Плана за възстановяване и устойчивост?

Да, до голяма степен.

Още актуални интервюта – четете тук.