Магистър по психология със специализация по психология на управлението и социални изследвания на пола. Фамилен терапевт, редовен член на Българската асоциация на фамилните терапевти. Работи в сферата на личностното развитие, индивидуалното и фамилното консултиране и груповата работа с младежи и възрастни от 10 години. Милена Ненкова е водеща на младежката и женската програма на фондацията. Интересите и са свързани с различни подходи към самопознанието – философия, религия, музика, ритуална култура, пеене, системно мислене и др.
Какви са вашите наблюдения? Дистанционното обучение продължава вече две години. Какви са рисковете и последствията за децата?
Въпросът е много комплексен. Не може да разглеждаме само този отрязък от две години. В обучението има много повече, отколкото само предаване на учебен материал. В ходенето на училище има много повече. Най-важното нещо в училището, извън ученето, е общуването. Когато учениците общуват, по този начин се развива мозъкът и нервната система, уменията за социализиране и справяне в този свят. Оттук нататък пред мен стои следната дилема – към какъв свят отиваме? Дали отиваме към свят, в който близкото общуване е най-важното, за да се справим или към един напълно дигитален свят, в който тези умения, които сега младежите и децата придобиват, ще има много голямо значение?
Какви ще са отпечатъците за децата към момента – увеличение на случаите на депресии, тревожност и други подобни състояния?
Децата са тъжни, защото покрай тях няма никой. Какво се случва, когато се гледаме през екраните? Ограбва се човешкото ни лице. Не усещаме човешкия контакт. Това ни кара да се чувстваме много тревожни, уплашени, тъжни. Дори това да не го осъзнаваме в момента, то много силно афектира нашата човешка същност. Това е много страшно за възрастен, а си представете за децата, при които мозъкът още се развива. Наистина не знаем в бъдещето какви умения ще са нужни. Ако вървим към изцяло дигитален свят, това ще има своята голяма цена. В момента децата израстват в дигитална среда не само в училище. Още и преди пандемията те са много силно свързани с технологиите. Начинът, по който те изграждат връзки в тази среда, става по-различен. Ограбва се човешкото свързване такова, каквото ние го познаваме. И се създава нещо друго.
Смятате ли, че честото тестване и по-конкретно това при децата, ще травмира психически децата? Ще насочи вниманието към болести и смърт? В миналото се вменяваше и вина, че може да заразим възрастните си роднини? Преувеличени ли са тези фактори?
За някои хора вече е реалност да бъдат тествани по няколко пъти на седмица. Знаете ли какъв сигнал се подава с това на човешката психика? Сигналът е: ВНИМАНИЕ, ОПАСНОСТ, ТРЕВОГА! Ти си потенциално опасен, всички са опасни. Това вкарва психиката в състояние на непрекъсната тревога. Едновременно с това се дава и посланието, че това се прави заради вашата сигурност. Когато се подават противоречиви послания твърде дълго на някого, той може да полудее. Това нещо не е безобидно. Донякъде хората го оправдават, защото влагат в него някаква гаранция за безопасност.
Защо в България има толкова малък процент ваксинирани? Как може да обясним това от психологическа гледна точка?
Много е трудно да убедиш хората тук, че правителството е загрижено за тяхното здраве. Това не е случайно, а е резултат на всички тези години и индивидуални борби на много хора за живота и за здравето им на фона на безхаберие и огромни злоупотреби в сферата на политиката и здравеопазването. Очевидна е връзката между тези неща.
Разбира се, всичко може да се промени, ако му се даде достатъчно дълго време. Може да направим паралел с изграждането на навик – той се изгражда бавно и е трудно, за да стане устойчив. Освен това има и друг фактор – когато се налага принуда за неща, които касаят здравето ни и тялото ни, хората го чувстват като нередно. Въпреки че в момента това с принудата го няма у нас в такава засилена степен.
Kaк се отразява на българина струпването на толкова кризи, как се отразява на хората?
Представете си например, че се обявява военно положение и хората трябва да се скрият някъде. Всички са в състояние на тревога. Но след като премине заплахата и хората малко по малко се връщат към живота. Това е състояние на повишен стрес за кратко време. Но когато сме в състояние на непрекъснат стрес и криза, непрестанно въвеждане на нови мерки, ограничения и т.н. и това продължи прекалено дълго време, има сериозни последствия върху психическото и физическото здраве заради намалената функция на имунната система.
Как се отразява социалната изолация?
Това е голям фактор, който допринася за кризата, в която се намираме. Човешката нервна система се развива и регулира чрез взаимодействие с друга такава. Когато това нещо липсва, всяко човешко същество изпитва огромна тъга и загуба, дори да не го осъзнава. Получава се интересно. В България вече няма локдаун, но въпреки това хората по-трудно излизат. Хората свикват да си седят повече вкъщи. Получава се социална атрофия. Все по-трудно ни е да се наканим да излезем. Човек излиза, когато се усети по-спокоен и в безопасност. В момента обаче се насажда много страх и не знам кога ще се почувстваме в безопасност. Казват ни, че може да имаме илюзия за безопасност, когато се тестваме, пазим от близък контакт, изолираме се едни от други, но наистина ли е така?
Какво може да направи човек, за да се съхрани?
Първо трябва да се ограничи информационния поток – новини и интернет. След това – нужно е да се държим близо до хората, които обичаме. Да общуваме повече с тях, дори по телефона, защото да чуваме гласа на другия, е много важно. Трябва да намерим и дейностите, които ни зареждат – спорт, хоби, изкуство, разходки и да проявим дисциплина в тях. Това важи генерално, не само в момента, за да може човек да се съхрани.
Какви са положителните и съответно отрицателните страни в народопсихологията на българина?
Едно от положителните ни качества е устойчивост. Успяваме да минем през много кризи и предизвикателства. А отрицателно – големият ни скептицизъм към новото и към това да учим от другите.
