Анализът на минералното съдържание на косата има способността да разкрие нивото на стрес, съобщи за БТА проф. Милен Богданов, преподавател по органична химия в СУ „Св. Климент Охридски“. Той изнесе лекция на научната инициатива „Красива наука“, в която сподели информация за влиянието на стреса върху организма, връзката му с косата и как подобен анализ може да помогне за оптимизиране на хранителния режим и за предотвратяване на определени заболявания.
Изследванията на неговия екип сочат, че косата съхранява елементния състав, който е имала в момента на рязане. Така, ако се анализира в различни периоди, може да се проследи тенденцията на недостиг или излишък от определени минерали. Установено е, че дори коса, отрязана преди повече от 30 години, може да предостави информация за здравословното състояние в миналото. Това дава възможност за наблюдение на тенденции и за сравнение на резултати във времето.
Минералите играят ключова роля, тъй като те участват в почти всеки процес в организма, но за разлика от много други вещества, те са екзогенни, тоест не се произвеждат от организма и трябва да се доставят чрез храната, обясни проф. Богданов.
Косата може да открие хронични състояния и как те могат да бъдат коригирани чрез подходящ режим на хранене. Ученият сравни ролята на анализа с работата на диригент, който синхронизира играта на оркестъра. Той добави, че такъв анализ не може да се сравнява направо с кръвните тестове, тъй като става дума за различни системи, но те се допълват изключително добре.
Анализът на косата може да разкрие и нивата на стрес, състоянието на имунната система, функционирането на надбъбречните и щитовидната жлези, толерантността към въглехидрати, енергийното ниво и потенциалната предразположеност към над 30 заболявания, дори преди да се появят. Чрез него може да се определи нуждата от определени минерали или комбинации от минерали и съответно да се препоръчат конкретни храни или добавки. Той отбеляза, че подобни изследвания са много популярни в Канада, Австралия и САЩ. Ученият предупреди, че балансирането на минералите в организма не е лесна задача, тъй като определени елементи, например калций, трудно се усвояват без присъствието на магнезий, бор и мед.
Според него, стресът е всяко взаимодействие на организма с околната среда. Например, ако се приберем, нахраним и легнем час по-късно, това е значителен стрес, тъй като метаболизмът се забавя по време на сън. Затова е задължително храненето да бъде поне 3-4 часа преди легнене, съветва проф. Богданов. Прекомерното физическо натоварване също е форма на стрес, но и липсата на движение също предизвиква стрес. Нужно е да се намери правилен баланс, добави той.
Всеки ден всички живи организми преминават през етапите на стреса, описани от Ханс Селие – събуждаме се в състояние на тревога, адаптираме се през деня, вечерта се изтощаваме и заспиваме, обясни ученият. Фазата на адаптация варира при всеки индивид; важно е колко ресурси имаме и колко бързо ги изразходваме. Ако имаме по-малко ресурси, ще достигнем до изтощение по-бързо, а ако редовно се зареждаме по правилен начин, този период ще се удължи. При умората организмът губи способността си да се справя със стреса.
Основният принцип на анализа на косата е, че за да постигнем оптимална енергия и издръжливост, е необходимо да избягваме патологични състояния или да помогнем на тялото да се справи с вече налични. Тялото е сложна структура, която може да се справи с всякакви предизвикателства, ако получава правилните ресурси правилно, е убеден ученият.
Когато поставяме предизвикателство на тялото, то трябва да бъде подготвено да го изпълни. Ако сме в стресова среда, докато се храним, нашето тяло не е готово за храносмилане. Например, ако ще спортуваме, не трябва да се храним преди това, тъй като тялото ще съсредоточи енергия за храносмилане, подчерта той и добави, че настройката на организма е изключително важна.
С анализа на косата можем да определим метаболитната скорост на организма и какъв метаболитен тип е индивидът. Основните метаболитни типове са два – бързи и бавни окислители. Бързите метаболизират храната по-бързо от нормата, докато бавните го правят по-бавно. Всеки метаболизъм изисква специфична храна. Бързият метаболизъм е здравословен, а бавният – вреден, смята проф. Богданов.
Метаболитният тип определя хранителния режим и за тях съществуват осем подтипа, които могат да се променят в зависимост от начина на живот, храненето, приемането на добавки, качеството на съня и социалните контакти. Има и още един метаболитен модел – когато симпатиковата система е активна, тоест човек постоянно е в състояние на стрес, но не може да реагира ефективно на него. Хората, които презират този модел, зависят единствено от адреналина, и ако не намерят начин да увеличат нивото му, няма как да функционират. Трудно е да се излезе от този модел, докато бързите окислители могат да забавят метаболизма си, а бавните – да го ускорят, поясни ученият проф. Богданов и подчерта, че най-важното е да се постигне баланс между активност и почивка.