През следвящити три години икономическият расгеж ще бъде съвсем малко по-нисък и практически остава на сегашното ниво – прогноза от 3,3 процента годишно срещу очаквания от 3,4% за тази година. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Основните двигатели на растежа, измерени през елементите на БВП по метода на крайното използване, са вътрешното търсене както по линия на потреблението, така и по линия на инвестициите. По думите на министъра се очаква частните потребителски разходи да запазят сравнително висок темп на растеж. Положително влияние върху потреблението ще има и увеличението на разходите за персонал, който се предлага за публичния сектор.
Според данните на Горанов ще се запази и тенденцията за намаляване на безработицата.
„В прогнозния период очакваме коефициентът на безработица да се запази с тенденция на намаление, която ще се реализира с по-бавни темпове от досега, очакваме безработицата да достигне до 4 % през 2022 година в сравнение с нивата, които очакваме за 2019 година – 4,4 на 100“ – каза министърът.
Горанов обаче предупреди, че фактори като нестабилната геополитическа обстановка и по-силното от очакваното забавяне на икономическата активност в ЕС „са основните рискове, които виждаме пред нашата икономика“.
До 2021 година министър Горанов очаква минималната заплата за педагогическите специалисти да достигне 1 255 лева. Министърът обяви това при представянето на параметрите на бюджетната рамка за 2020 година и Проекта на актуализираната средносрочна прогноза за периода 2020 – 2022 г. Най-големият приоритет на държавния бюджет остава образованието инвестицията в човешки капитал: финансирането на дейностите по възпитанието и обучението на децата и учениците е в размер на 2 милиарда 651 милиона, заяви министърът.
