Министерството на образованието и науката (МОН) направи предложение за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) с цел обществено обсъждане, съобщи пресцентърът на ведомството.
Едно от основните нововъведения в законопроекта е свързано с интензивната подготовка по български език за деца, които не владеят езика, включително и за тези, които се връщат от чужбина. Обучението ще се осъществява в две форми – индивидуално за ученици от първи до седми клас, които ще изучават езика в ускорен режим и постепенно ще се интегрират в клас с останалите. За тези, които не умеят да говорят български, ще има подготвителен езиков клас. Ако владеенето на българския не е задоволително, децата ще имат опция за повторение на първи клас. Внедряването на това изменение е необходимо, тъй като несъществуването на езикови умения затруднява учебния процес по другите предмети, което може да доведе до загуба на мотивация и в дългосрочен план до отпадане от ученето.
Друга промяна, предложена от МОН, е подкрепата за млади таланти в математиката и природните науки. Създават се нов тип специализирани училища – математически и природо-математически гимназии, които ще приемат ученици от четвърти клас нататък. Всички съществуващи математически и природо-математически гимназии ще се трансформират в специализирани. Учениците в тях ще получават профилирана подготовка и ще могат да продължат образованието си без отново да кандидатстват след седми клас. При желание те ще могат да се прехвърлят в друго училище, а освободените места ще бъдат запълвани с нови ученици. Училищата ще имат право и на допълнителен прием.
Въвежда се и забрана на мобилни телефони в училищата, като те ще могат да се използват само за строги образователни или медицински нужди, както и в извънредни ситуации. Неправилната употреба на електронни устройства също пречи на концентрацията на учениците и влияе негативно върху техните когнитивни, двигателни и социални умения, посочват мотивите.
Предложените законови промени относно дисциплината в класовете разширяват правомощията на учителите относно налагането на предупредителни мерки при неподобаващо поведение на учениците. Целта е бързо действие в ситуации с конкретно дете, за да се търси решение на конфликтите преди да се пристъпи към тежки санкции. Важно е да се запазят и съществуващите подкрепящи мерки.
Предлага се въвеждане на задължителен избираем час за възпитание в добродетели и ценности. На родителите и учениците ще бъде предложен избор между три програми за формиране на универсални човешки ценности като честност и съпричастност, а религиозното образование няма да бъде задължително. Оценки по този предмет няма да се поставят, тъй като целта е да се предизвикат дискусии между учениците и разглеждане на житейски ситуации.
Друго предложение е учебниците да бъдат разделими на части, което ще улесни учениците, тъй като ще носят само необходимата част. Освен това ще се спомогне за актуализирането на учебното съдържание и елиминиране на необходимостта от смяна на целия учебник. Към хартиените ще се добавят и електронни издания с интерактивно съдържание. Оценяването на учебниците също ще бъде улеснено чрез повишаване на отговорността на МОН, за да се избегне настоящият формализъм в процеса.
Насочва се внимание и към оценяването на учениците и учителите. Променя се подходът за оценка на децата от проверка на факти към оценка на умения, свързани с реалния живот и социалното развитие. Този подход ще позволи проследяване на напредъка на всяко дете и извеждане на силните и слабите му страни, за оптимално разгръщане на потенциала.
Атестирането на учителите и директорите ще премине към облекчена годишна оценка, която ще служи за база за професионално развитие и ще включва и механизми за корективни мерки в случай на неуспех.
Въвеждат се две нови кариерни позиции – базови учители, подкрепящи студентите в педагогическата практика, и методици, които ще предлагат програмна помощ на учителите на местно ниво.
Планира се въвеждане на ежегодна квалификация с нови форми на обучение, адаптирани към действените нужди на училището. Ще бъдат издавани кредити за участие в подобни обучения, а нова информационна система ще следи актуалните квалификационни програми. Целта е да се подобри свързаността между обучението, придобитите умения и кариерния растеж на учителите.
С друго предложение се дава възможност на местните власти да регулират приема на ученици, така че да не се допуска концентрация на деца от уязвими групи в едно училище, а да се постигне равномерно разпределение в образователните институции. Кметовете ще трябва да следят за обхвата на учениците, за да се намали риска от отпадане от образователната система. Местните власти запазват правото да обявяват неучебен ден за своите училища, но само за празника на общината. В извънредни ситуации те ще могат да предлагат на министъра на образованието да обяви неучебни дни.
В сферата на ранното детско развитие се предлага нова кариерна позиция „специалист по ранна детска грижа“, в отговор на дефицита от медицински сестри в детските ясли и нуждата от подготвени специалисти. Обученията ще предлагат необходимия набор от знания и умения, за да осигурят качествена грижа за децата.
Съществуващите кариерни консултанти ще бъдат обединени в Национален център за кариерно ориентиране, осигуряващ непрекъсната подкрепа на учениците в избора им на професионален път и образование. Те ще съдействат и на образователните институции.
Законопроектът предлага облекчения за обучението на деца със специални образователни потребности и възможност за издаване на удостоверения за завършен 12-и клас. Центровете за специална образователна подкрепа ще увеличат обхвата си, приемайки ученици до 12-и клас, а не до 16-годишна възраст, както беше до сега. Децата със специални потребности ще могат да валидират компетенции за завършване на средно образование.
Променя се и редът за функционирането на Регионалните управления на образованието, които ще получат статут по Закона за администрацията. Те ще бъдат административни структури към МОН с ясно определени правомощия и правила за управление. Целта е повишаване на ефективността и прозрачността в регионалното образование.
Както БТА съобщи през март, часовете по математика и природни науки трябва да се увеличат, тъй като те са предмети с най-голям недостиг на часове. Налага се също увеличаване на часовете по български език и литература, особено по литература, а останалите предмети като география и история също могат да увеличат своето присъствие в часовете за сметка на профилираната подготовка. Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на 25 март.
