Не ми пука за нищо и живея по-спокойно! Това казва в последното си интервю от 2011 година френската актриса Мишел Морган, която почина на 20 декември на 96-годишна възраст.
Мишел Морган е първата актриса спечелила наградата на Фестивала в Кан за най-добро изпълнение на женска роля. Носител е на наградата „Златен лъв” за цялостен принос на кинофестивала във Венеция и награда „Сезар”, има и своя звезда в Алеята на славата в Холивуд.
Най-известните й филми са „Кеят на мъглите” (1938), където играе с Жан Габен, „Падналият идол” (1945), „Големите маневри” (1955).
Родена е като Симон Русел в парижко предградие на 29 февруари 1920 година. Прекарва детството си в нормандския пристанищен град Диеп. Напуска дома си на 15 години с мечта да повтори успеха на Грета Гарбо и се записва в театрално училище в Париж. След пробива си в киното, няколко години работи в Холивуд, но през 1946 се връща в Европа. Снимала е с велики имена от седмото изкуство като Жан Маре, Мишел Симон и Хъмфри Богарт.
В късните си години започва да рисува и признава, че обича да е сама с творбите си, защото тогава се чувства най-щастлива.
– Как прекарвате живота си през последните години? В „Да поживеем в неделя” Ви показваме заобиколена от приятели и близки.
– Много съм поласкана. Това може би първия път, в който виждам целия си живот като на лента. Радвам се, че имам възможност да направя това в компанията на цялото ми семейство. За съжаление не всички са тук. Синът ми Майк, който почина през 2005 се е женил три пъти! Имам шестима внуци. Това е истинска благословия. Обичам всички много!
– Приятно ли Ви е да се връщате в миналото?
– Не съм носталгично настроен човек. Изживявам всеки ден. Много съм щастлива, че изживях живота си като артист. Осъществих детската си мечта да стана актриса и родителите ми винаги ме подкрепяха. Влязох в парижката школа по актьорско майсторство Cours Simon, когато бях на 15 години.
– Има ли актьори, с които винаги сте мечтали да играете?
– Имах късмета в първия ми филм Gribouille да си партнирам с Раиму. Тогава бях само на 17 години. Така се случва в живота на една актриса. Година по-късно играхме заедно и в Gabin dans Quai des Brumes. той ми каза: „С тези очи трябва да пътуваш много и накрая да се спреш на едно място”. Снимах и с Жерар Филип Les Orgueilleux и Les Grandes manœuvres. Пазя много хубави спомени и от Bourvil. Този човек беше зебележително мил и добър. Истински подарък.
– Определението „легента” Ви кара да се чувствате поласкана или Ви отегчава?
– Не ми пука! Винаги съм правила това, което искам. Това е нещото, което е страхотно!
– Не снимате от 1998 година. Кой Ви накара да започнете да рисувате?
– Никой! Можете ли да си представите такова нещо на моята възраст? Снимането е изморително, освен това имам и други занимания. Давам автографи на всички хора, които ми пишат. Напоследък рисувам.
– Какво рисувате?
– Абстрактни картини, въпреки че не винаги са в един дух. Рисувам от 1943 година, когато живеех в Лос Анджелис. Имах късмета художникът Моис Кислинг да види мой портрет и това стана мое призвание. Днес се определям като художник, който се е снимал в киното.
– Хората Ви определят като студена буржоа, много отдалечена от реалността…
– Аз съм точно обратното на това, което хората си представят. Обичам живота – пия чаша Мерло всяка вечер. Обичам да се забавлявам. През последните 50 години водих едно нетрадиционно съществуване с Жерар Ури (френски режисьор, починал през 2006 година бел. ред.). преди да го срещна вече бях женена два пъти и не исках да рискувам с трети брак. Винаги сме живели разделени. Вие знаете – жените искат прекалено много. За да разбереш мъжете трябва да си много широко скроен, за да уважаваш техните нужди, ако разбирате какво искам да кажа! Когато осъзнах това, започнах да живея прекрасен живот. Жерар беше много изтънчен в чувствата си. Бяхме много щастливи.
– Какъв е животът Ви днес?
– Не ми пука за нищо! Отдалечавайки се от всичко живея по-спокойно. Приоритет са ми хората, които обичам. Реших да се наслаждавам на всичко. Наследила съм гените на майка ми, която почина на 99 години!
