Новите правила, насочени към възстановяване на природата, отприщиха борба, която застрашава плановете на ЕС в областта на климата. Брюксел се е прицелил в последния, до голяма степен, нерегулиран замърсител в блока – фермите.
Амбицията на Европейската комисия да екологизира селскостопанския модел на блока ще бъде подложена на решителен тест. Комисията по околна среда на Европейския парламент ще проведе гласуване, което може да унищожи основна част от Зелената сделка на ЕС.
Консервативната Европейска народна партия (ЕНП) използва всичко, за да потопи законопроекта. Той има за цел да възстанови 20% от деградиралата земя до добро естествено състояние до 2030 г.. Групата твърди, че това застрашава поминъка на фермерите, като потенциално отнема земята им и подкопава продоволствената сигурност.
Кампанията може да провали проекта на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен за Зелената сделка – големият план на блока за климатична неутралност до средата на века. След като се пребори със съпротивата срещу мерките, насочени към намаляване на емисиите от енергетиката, транспорта и промишлеността, ЕС иска да направи същото със фермите, но това се оказва голям проблем.
Лидерът на ЕНП Манфред Вебер казва, че неговата група тхвърля предложението за възстановяване на природата, не защото се противопоставя на зеления преход за земеделския сектор, а защото „не може да се импровизира относно постигането на промяна от такъв мащаб“.
„Фермерите се нуждаят от конкретни, ясни правила, точен график и списък с предвидими последствия – точно обратното на каталога от пресилени и абстрактни мерки, предложени от Европейската комисия“, твърди Вебер.
ЕНП се обедини с организации на фермери, за да открият огън срещу други екологични закони, насочени към фермерите, включително нови правила за намаляване наполовина на употребата на пестициди и планове за намаляване на емисиите от големите ферми.
Гневни фермери
Фермерите казват, че вече правят много, за да станат по-устойчиви и искат Комисията да изчака резултатите, преди да им наложи нови разпоредби.
„Ние сме готови да изпълним нашата роля в борбата срещу изменението на климата и загубата на биоразнообразие“, каза Пека Песонен, ръководител на лобито на фермерите в ЕС Copa & Cogeca.Според него, предложението на Комисията „не е реалистично, нито е практично“ и това води до „огромно разочарование за фермерската общност“.
Критиците контрират, че лобито утвърждава остарял модел на земеделие, който просто няма да бъде жизнеспособен в дългосрочен план.
„Фермерите са накарани да вярват, че ако нямат определен синтетичен химикал, няма да могат да си изкарват прехраната“, каза Ерик Гал, заместник-директор на IFOAM Organics Europe, бизнес асоциация, насърчаваща органичното земеделие.
Блокът влива една трета от годишния си бюджет в сектора чрез Общата си селскостопанска политика, но досега не е успял да намали въглеродния отпечатък на селското стопанство. През 2020 г. селското стопанство съставлява 11% от емисиите на парникови газове в блока, цифра, която е относително постоянна от 2005 г. насам.
Изследователи и активисти твърдят, че политическото нежелание за прилагане на строги регулации носи вина за тази липса на напредък.
Селското стопанство е „основно насочено чрез субсидии“, каза Джонатан Вершуурен, професор по международно и европейско екологично право в университета в Тилбург. „Ако искате да направите голяма промяна към по-устойчив бизнес, тогава това, което работи най-добре, са много строги цели.“
Подходът на блока към селското стопанство също отразява силата на вкоренените земеделски интереси в Брюксел и столиците на ЕС.
„Най-големите и силни лобита“ защитават хранителна и селскостопанска система, която е вредна за човешкото здраве, околната среда и дребните фермери, „които изчезват с тревожни темпове“, каза Марко Контиеро, директор на Грийнпийс за селскостопанска политика в ЕС , сочейки рязкото намаляване на броя на фермите в ЕС.
Интензивното селско стопанство се свързва с високи емисии на метан и азотен оксид и се определя като ключов двигател на замърсяването и загубата на биологично разнообразие.
Намаляването на това въздействие е още по-неотложно, тъй като изменението на климата и намаляването на биоразнообразието представляват най-голямата заплаха за селското стопанство и поминъка на фермерите в дългосрочен план, казват учените.
„Ще има огромен проблем със сигурността на храните през 2050 г., ако продължим да произвеждаме по начина, по който произвеждаме в момента, така че този преход е изключително важен точно от съображения за сигурност на храните“, каза Вершуурен.
Нарушени вериги за доставки и по-високи разходи
Въпреки че подготви почвата с множество стратегии и планове за действие относно храните, управлението на горите и биоразнообразието, ЕК а се бори да намери мнозинство в подкрепа на последния си зелен натиск в парламента и сред страните-членки на ЕС.
Въздействието на нахлуването на Русия в Украйна прави продажбата още по-трудна за фермерите, засегнати от нарушените вериги за доставки и по-високите разходи. Националните правителства също отхвърлиха зелените правила, насочени към земеделието, подкопавайки посланието, че за да оцелее селското стопанство в дългосрочен план, то трябва да стане екологично.
Паоло ди Стефано, брюкселски директор на италианското фермерско лоби Coldiretti, каза, че групата първоначално е подкрепила идеята на Комисията, но сега не е доволна, че Брюксел продължава напред, „без да вземе предвид, че светът се е променил“.
Изпълнителната власт на ЕС дори не може да разчита на собствения си комисар по земеделието, за да защити Зелената сделка. Януш Войчеховски застана на страната на ЕНП, когато сподели туит, който критикува позицията на Комисията по отношение на селското стопанство и каза, че „можем да постигнем нашите цели за климата само със земеделските производители, а не срещу тях!“
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
Още новини за енергийният преход – четете тук