В продължение на десетилетия американска военна инсталация, намираща се на около 161 километра на север от Лас Вегас, е била една от най-строго секретните тайни на планетата. Мястото носи името „Зона 51“. Тя е американски свръхсекретен военен полигон, разположен в местността Грум Лейк (между градчетата Аламо и Рейчъл в южна Невада.

Базата се намира  в 51-ви квадрант на военновъздушната база „Нелис“, оттам и  идва името „Зона 51“. Сред основните дейности в зоната са проектиране, създаване на нови летателни апарати и пробни полети с тях, както и изучаване на чужди военни самолети, хеликоптери и оръжия.

ареа 51

Базата е обявена за забранена зона и всички коли, които пътуват в близост биват зорко наблюдавани от военни постове по хълмовете. Път 375 в района се нарича „Извънземна магистрала“. В периода от 1957 до 1968 година там са проведени поне 4 документирани ядрени опита. Според Военновъздушните сили предназначението на съоръжението е „тестване на обучение по технологии и системи за операции, които са от решаващо значение за ефективността на американските военни сили и сигурността на Съединените щати”.

ареа 51
На снимката: ЦРУ внася първите U-2 в Зона 51 през юли 1955г.

Твърди се обаче, че подземното съоръжение има до 40 нива и  е свързано чрез подземни железници към места в Лос Аламос и Лос Анджелис,  с  тайни обекти и складове, пълни с извънземни технологии и дори живи екземпляри.

На снимката: Tacit Blue – първият успешен опит за създаване на стелт-самолети. Технологията „стелт“ е набор от конструктивни решения и системи за активно и пасивно радарно противодействие, които се използват от самолети, кораби и ракети с цел да бъдат по-малко забележими (в идеалния случай – незабележими) от радари, инфрачервени сензори и други локационни средства. Най-напред Tacit Blue пристигна в Зона 51 през 1977г. Стегнатият боец е бил пазен в тайна, докато Военновъздушните сили официално го представят пред обществеността през 1990г.
На снимката: Tacit Blue – първият успешен опит за създаване на стелт-самолети. Технологията „стелт“ е набор от конструктивни решения и системи за активно и пасивно радарно противодействие, които се използват от самолети, кораби и ракети с цел да бъдат по-малко забележими (в идеалния случай – незабележими) от радари, инфрачервени сензори и други локационни средства. Най-напред Tacit Blue пристигна в Зона 51 през 1977г. Стегнатият боец е бил пазен в тайна, докато Военновъздушните сили официално го представят пред обществеността през 1990г.

По-голямата част от хората, които работят там са карани на работа и връщани обратно с чартърен самолет от Лас Вегас. Поради строгата секретност, нищо не може да напусне района – нито боклук, нито поща, нито хора. Единственото, което понякога живеещите в района или преминаващи туристи наблюдават, са светлините през нощта или летящи обекти.

Всеки, който работи в Зона 51, независимо дали е военен или цивилен, трябва да подпише клетва, като се съгласи да пази всичко в тайна. Сградите на обекта нямат прозорци, които не позволяват на хората да виждат нещо, което не е свързано със собствените им задължения в базата.

Повечето пътуващи до района на Зона 51 пътуват на Boeing 737s или 727s. Самолетите тръгват от терминал на международното летище Маккаран в Лас Вегас. Всеки от тези самолет използва думата „Джанет”, последвана от три цифри като повиквателен знак към контролната кула на летището.

На снимката: Подземни складове в Зона 51
На снимката: Подземни складове в Зона 51

Въздушното пространство над Зона 51 е известно като R-4808N и е ограничено от всички търговски и военни полети, които не произхождат от самата база (разбира се, освен за пътуващите с „Джанет”). Зона 51 се смята за част от базата на военновъздушната база „Едуардс” в Калифорния или от „Нелида” в Невада, въпреки че на пилотите от тези бази им е забранено да летят във въздушното пространство на Зона 51.

Всъщност, пилотите, които летят в една от буферните зони около R-4808N, са подложени на наказание от командирите си, макар че това е доста снизходително. Всеки път, когато пилот преминава през буферна зона, тренировъчното упражнение незабавно приключва и пилотът се връща обратно в първоначалната си базата. Навлизането на полет в R-4808N се смята за изключително сериозно нарушение, а пилотите могат да се изправят срещу военен съд и затвор.

Военните класифицират Зона 51 като Военна оперативна зона (МОС). Границите на й не са оградени, но са маркирани със специални стълбове и предупредителни знаци. Знаците предупреждават, че снимането не е разрешено и че нарушаването на имота ще доведе до глоба. Знаците също така предупреждават, че при неспазване на правилата, военните в базата имат право да  използва смъртоносна сила върху нарушителите.

алианс

Мерките за сигурност включват сензори по периметъра на заоната. Тези сензори откриват движение, а някои вярват, че дори могат да различат разликата между едно животно и едно човешко същество. Една теория, която наблюдателите поддържат, е, че сензорите могат да разпознаят дори аромата на преминаващото създание.

На 24 юни 1947 г. Кенет Арнолд съобщава за наблюдение на девет обекта, летящи във формация V, докато пилотира частен самолет над щата Вашингтон.

През юли 1947г. въздушен обект се разбил в ранчо в близост до Розуел. Военновъздушното поле на Розуел издаде съобщение за пресата от генерал Уилям Бланшарт, заявявайки, че е възстановило останките от неидентифициран летящ обект или НЛО. Армията бързо оттегли изявлението, като заяви, че не е летящ диск, а само атмосферен балон. Но оригиналното изявление вече е пуснато в няколко медии. Инцидентът до голяма степен беше забравен до 70-те години, когато ядреният физик Стентън Фридман написа книга, в която се твърди, че катастрофата е резултат от извънземна дейност.

Roswell1-575070
На снимката: Снимка, за която се твърди, че показва останките на извънземно, открито от американските власти в ранчото в Розуел, Ню Мексико през 1947г.

Дълго време самото правителство отрича съществуването на зона 51. Поради пазенето в тайна на всички дейности в базата постепенно възникват различни конспиративни теории. Най-популярната от тях е, че правителството изучава катастрофирали извънземни космически кораби и други НЛО, както и извънземни същества. Последните разсекретени документи обаче показват, че там е имало самолети с чудновати форми, но не е имало летящи чинии. Според хората, на това място има извънземни.

През 1989г. един човек на име Робърт Лазер шокира света, когато обяви в телевизионно предавае, че е част от военна операция, която работи върху извънземна технология. Лазер заяви, че правителството притежава най-малко девет извънземни космически кораби в база, наречена S-4, която също се намира в обсега на Зона 51.

 В края на 90-те години Скот Рейн, който твърди, че е бивш служители в Зона 51, говорейки по американска телевизия заяви, че в един от подземните хангари на тази база са затворени извънземни същества.

Американските чиновници бързо реагират на това изявление, и започват да твърдят трескаво, че тази информацията не е вярна и че Скот Рейн просто е луд.

Скоро с опровержение на изявленията, направени от Скот Рейн, се включва и президентът на САЩ Бил Клинтън, който, признавайки съществуването на полигона в пустинята Невада, отрича всички твърдения за наличието в нея на НЛО в тайна лаборатория, и следователно всичко, свързано с това.

Което, известният ядрен физик Боб Лазар коментира, че „е малко вероятно президентът на Америка да тръгне да отрича твърденията на някой ненормален“. „Разбира се, самата реч на президента повече свидетелства в полза на думите на Рейн, отколкото всякакви други доказателства“, – каза Лазар в интервю за „Ню Йорк Таймс“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!