Трябва да си посетил фронтовите линии в Украйна, за да разбереш какво нещастие и трагедия се случва само на няколко стотин километра от границата на България. Артилерийският обстрел оставя невъобразимо опустошение. Има цели селища, които съществуват единствено на картата, но в действителност има останал само един пътен знак, показващ къде е имало някакво население и къщи. Трупащите се по гарите цивилни, останалите без родители деца – това са само част от гледките на войната, които виждаш, когато си на място.
Само за 22 септември бомбардираните от руските сили места в Украйна са 88; ударени са позиции в района на Донецк, Луганск, Суми, Харков, Николаев, Херсон, Чернигов и Днепър.
Украинските сили знаят много добре срещу каква сила се сражават и затова се готвят за нови битки. Дори сега, когато извършиха успешна контраофанзива, украинските сили работят усилено, за да подсигурят огромната фронтова линия, върнатите райони и позициите си преди да пристигнат новите руски сили.
Путин обяви частична мобилизация, но реално има много по-мащабна мобилизация на различни нива. Седмици преди официалното обявяване на мобилизация, местните власти в различни райони – сред тях Владивосток, Краснодар, Магадан, Башкирия, Якутия, Киров – започнаха да се събират батальони. Предлагат се отпуски на студенти, които искат да се включат; дори служители в Газпром са подканяни да пращат пари за лекарства за армията. Украинското разузнаване знае това, както и натовските структури, сред които и българските.
Неслучайно Столтенберг призова за още оръжие за Украйна. Дори с корупцията, старото оръжие, проблемната бюрокрация и съпротивата срещу мобилизацията, Русия все още може да извърши сериозни удари на украинска територия. Наскоро беше забелязан ирански дрон, използван от руската армия – първото визуално доказателство, че Иран участва с оръжейна подкрепа за Москва. Първите такива сигнали засякохме още в началото на лятото. Проблемът е, че тези ирански дронове са трудни за сваляне и вече поразиха украинска военна техника.
Мобилизацията предизвика страхове. За първи път от Втората световна война има подобно събитие. Полша и района на Балтийско море, където се намирам сега, реагираха веднага и се движи военна техника за подсилване на източния фланг на НАТО.
Поставете всичко това в по-широк контекст с военното напрежение в Кавказ, подновените сражения между Таджикистан и Киргизстан, бунтовете в Иран, нестабилността в Субсахарска Африка, изтичащият мандат на европейските сили в Босна и Херцеговина, и ще стане ясно колко сложна ситуация е и че ако някога държава като България е трябвало да наблюдава събитията в рамките на 2000 км, то днес е нужно този периметър да нарасне до поне 3000, за да има изготвяне на политики. В момента България няма тези възможности заради корупция и политически манипулации. В такава обстановка България трябва да си партнира още повече със съюзни държави и НАТО.
И като стана дума за Босна. На 3 ноември спира мандатът на европейската мисия в страната и се очаква Русия да гласува с вето върху продължаване на мандата. Европейските сили, EUFOR, са сред малкото възпиращи сили пред ескалация в Босна и Херцеговина.
Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук.
