Какво работят младите висшисти? Отговор на този въпрос дава тазгодишното издание на Рейтинговата система на университетите в България на Министерството на образованието, за което „млади висшисти“ са завършилите през последните пет години.

Софийският университет e „номер едно“ за природни науки и право, Американския университет в Благоевград – за икономисти, мениджъри и журналисти, Техническият университет в София пък води при инженерите и компютърните специалисти.

Голяма част от завършилите висше образование специалисти, обаче не могат да намерят реализация по специалността си. Сред най-засегнатите специалности са „Енергетика“, „Религия и теология“, туризъм и „Администрация и управление“, като над половината от завършилите тези направление работят „друго“. При „Енергетика“ процентът е приблизително 93%, за „Религия и теология“  – 70 на сто и  близо 65% при администрация и 60% при туризъм. Следващата специалност, където реализацията е трудна е правото – около 43% от дипломираните юристи у нас работят не по специалността си.

Но реализацията в редица други професионални направления също е плачевна. И ако в света тече „дигитална революция“, т.е. все повече започват да се ценят специалисти с висше образование и компютърни умения, у нас строителният бум на молове зададе масовото търсене на продавачи. Българският бизнес напоследък не гради икономика, основана на знания, а вместо това търси ниско платени и неквалифицирани работници. Именно в тази посока се реализират и голяма част от българските възпитаници на Алма матер, които остават в страната. Около 9 % от филолозите, 12% от философите, 7% от завършилите „Национална сигурност“, работят като продавачи. Същото важи за 14% от биолозите, а още и за 10% от възпитаниците на факултетите по изящни изкуства.

Най-голямата концентрация на работещи по специалността си е в професионалното направление „Военно дело“ – 99%. На второ място е „Медицина“, където 92% работят като лекари и „Стоматология“, където по специалността работят около 90% от завършилите.

Специалността „Математика“ захранва с кадри ИТ компаниите (около 32% от завършилите) и училищата (8%). Останалите 60% обаче не е ясно с какво се занимават. Въпреки недостига на кадри в ИТ сектора, едва 34.75% от завършилите „Комуникационна и компютърна техника“ работят по специалността си, а, изненадващо или не, 6% – като продавачи. В направление „Информатика и компютърни науки“ 48% от дипломиралите се през последните пет години са започнали работа по специалността си. Като ИТ специалисти се реализират и 19% от завършилите „Икономика“, но само в един от университетите – Американският в Благоевград, а 10 на сто от дипломираните икономисти заемат позиции в търговията.

Къде учат мениджърите? Трудно е да се ориентираме, ако съдим по общите данни за специалност „Администрация и управление“. Дори сред завършилите да има работещи като продавачи – те са не повече от 10%. Близо 14% са станали ръководни кадри в бизнес предприятия,  а други 12% – в държавната администрация.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук