Това беше. Последният Мондиал вече излъчи своя шампион и това е единственият тим, който се движеше без засечки от началото до края – Франция. Като правим равносметка едва ли можем да достигнем до извода, че някой друг е бил по-достоен от групата на Дешан да спечели турнира в Русия, но трябва да се отдаде дължимото на справедливостта и да се споменат някои детайли от финалния мач с хърватите. Но всяко нещо с времето си. Първо подгласниците.

Англия и Белгия направиха един приятен мач за бронза без много напрежение, въпреки че не излязоха просто да отбият номера. Тимовете бяха в основен състав и това даде отпечатък върху играта, която не приличаше на тази от първата им среща.

Белгийците започнаха вихрено и вкараха добре изработен ранен гол, с който активизираха мача. Островитяните постепенно повишиха оборотите и попритиснаха съперника, но през първата част по-опасните ситуации бяха пред тяхната врата. В края на първото и до средата на второто полувреме Англия имаше инициативата и можеше да изравни, но все пак не създаде повече от 2 добри положения. Едното бе стопроцентово и Дайър изпълни всичко като трябва: беше изведен вляво диагонално от вратата на Куртоа, копна топката над легналия долу вратар и малко преди да се зарадва, видя как Алдервейрелд я изчиства на метър от голлинията.

Това като че ли съкруши англичаните и те изгубиха острота на действията си. Белтийските контри ставаха все по-остри, но водеха до пропусти или спасявания на Пикфорд до 82 минута, когато Еден Азар показа класата си и реши мача с втори гол. Този резултат горе-долу отразява съотношението на силите, но няколко гола повече щяха да украсят достойно този нелош мач на разочарованите. Все пак там нещата си дойдоха на логичното място и по-добрият тим взе своята утешителна награда. За англичаните остава голмайсторският приз на Кейн.

Белгия има страхотен отбор, който има нужда от още прагматизъм, а за Англия – ще видим. И хубави, и не чак толкова хубави неща могат да се кажат за този тим след представянето му, но че върна английския футбол на голямата сцена е безспорно. Браво на Гарет Саутгейт, че от една кошара много млади и не твърде известни футболисти е направил боеспособен отбор, който да представи родината на футбола. Как ще се развият – ще покаже бъдещето.

Финалът на Мондиал 2018 донесе 6 гола и доста динамика, с което сложи достоен завършек на едно добро световно. Шампион стана най-добре вървящият в турнира тим, така че всичко изглежда по мед и масло. Хубаво, ама човек като хапва медец, не е лошо да гледа дали някоя муха не се е омазала в бурканчето. Такава имаше и на финала.

Без съмнение Франция бе по-добрият и по-свеж тим във финалния сблъсък и фактът, че получи съдийско рамо в първото полувреме само отне от блясъка на титлата им в очите на много безпристрастни зрители. Това, впрочем, е голяма тема в социалните мрежи от вчера. Не мога да кажа, че при първия гол нямаше фаул, по-скоро беше от този вид, чието отсъждане зависи от желанието на съдията. Съмнителното при първия гол беше по-скоро възможната засада в момента на паса, която беше поне толкова силен кандидат за видеопреглед, колкото и дузпата.

Това хубаво, стават грешки, макар че на финал не би трябвало. Дузпата за Франция след изравняването обаче беше повече от спорна. Такива видяхме несвирени и на това първенство, и на предишни, и тази по-скоро трябваше да иде при тях. Относно дузпата трябва да се посочи следното:

1/ Имаше игра с ръка без всякакво съмнение;

2/ Тя беше неволна, тъй като Перишич видимо не очакваше топката да бъде пропусната или съвсем леко отклонена от французина пред него;

3/ В ситуацията нямаше голова опасност, което е едно от изискванията за отсъждане на дузпа.

Нещо доста показателно е, че Перишич не получи картон, с което съдията демонстрира мнението си, че не е имало умишлено действие. Ако имеше картон, нещата щяха да се връзват по-добре с концепцията за ситуацията. Но не би. И тъй като е ясно, че зад Перишич имаше само хървати, остана въпросът защо беше свирена дузпа за неволна игра с ръка без да има опасност за отбелязване на гол?

Друг е въпросът, че хърватите така и не успяха да натиснат достатъчно силно противника си, за да докажат, че заслужават повече от него да станат шампиони. Умората си пролича чак на финала и именно затова съдийските решения според мен бяха от решаващо значение.

Случаят веднага извика спомена за дузпата на Франция срещу Австралия, която пак я гледаха с VAR-системата. Сигурно в кабинката имат видеозон, защото само с този апарат там може да се види нещо като дузпа, още повече, че май беше и вън от наказателното поле.

Основната ми теза е, че спорните отсъждания през турнира вървяха все в посока на французите, които всъщност не се нуждаеха от тях и именно това прави нещата по-грозни.

Случаят ми напомня за един уестърн от 1995 година, чието заглавие „The Quick and the Dead“ бе малко нескопосано предадено като „Бърз или мъртъв“ на български, но понеже бе в съзвучие с фабулата, остана така. Играят Джин Хекман, Ръсел Кроу и Шарън Стоун, като последната хваща окото даже и навлечена в каубойски каяфет.

Там всичките бяха стрелци и героят на Хекман, освен че беше най-добрият, владееше градчето, в което провеждаха двубоите, и извън турнира правеше мизерии, за да затрудни главния си противник, представен от Ръсел Кроу. Карам го с имената на актьорите, тъй като самите образи едва ли ще останат със златни букви в историята на киното. На финала на световното Франция бе в същата роля – по-стабилен и уверен тим, по-свеж физически. Би трябвало да се наложи лесно. Но му помогнаха. Също както си помагаше и Джин Хекман в „Бърз или мъртъв“.

Само че Холивуд си е Холивуд и героят на Хекман накрая си го получи, когато Шарън Стоун и Ръсел Кроу му спретнаха преврат с много взривове и пистолетни изстрели. Там имаше хепиенд.

На финала на световното справедливостта не възтържествува и французите, които иначе бяха най-добри в турнира, освен съдийската подкрепа получиха и световната титла.

В крайна сметка най-силният победи, обаче къде е надеждата за по-слабите, ако това е предопределено?

Футболът има спешна нужда от изчистване на правилата и то не само за прилагането на видеоасистента. Ако нямаше тия усуквания за волно-неволно действие и т. н., а всяка ръка в наказателното поле си е дузпа и нищо друго, нямаше да има спор и на финала. Обаче като ги има, човек се чуди защо се прилагат избирателно. Време е правилникът да стане ясен, неподатлив на „тълкуване“ и да не предоставя материал за работа на теоретиците на световната конспирация.

Крайно време е да се случи нещо като финала на филма, за който говорих. Преди последния двубой Ръсел Кроу отстреля хората на Хекман и му каза:

„Днес има промяна в правилата – ще се бием честно“.

Шарън Стоун след това простреля злодея и така освободиха градчето от неговия тормоз. Обаче чак като почнаха да се стрелят честно.

Футболът има нужда от нещо такова, за да не остават мухи в лъжицата с мед на зрителя. Но това трябва да се изисква от самите зрители и запалянковци. Няма кой да го даде ей така.

Иначе честито, Франция! Заслужавахте титлата най-много и я получихте!

По един или друг начин.