В първите две групи, които определиха 4 отбора за осминафиналите на Световното първенство, уж всичко мина според очакванията. Уругвай, Русия, Испания и Португалия и преди мачовете бяха първи избор на разбирачите за продължаващи в следващата фаза. Само че групите се развиха коренно различно – докато в първата латиноамериканците и домакините след два мача решиха главния ребус, във втората иберийските отбори трепереха буквално до последно за класирането си. Португалия даже извади див късмет в края на мача с Иран, че не получи закопаващ гол.
Мачът Русия – Уругвай не бе натоварен с очаквания и, честно казано, дори и фрапиращата загуба на руснаците не е изненадваща, тъй като двата тима изобщо нямаше за какво да се напъват. Дали ще срещнеш Испания или Португалия в елиминациите не изглежда да има кой знае какаво разлика. В светлината на тези разсъждения червеният картон на Смолников при 0-2 изглежда излишно престараване. На играча, не на рефера. Та нали ако руснаците елиминират следващия си противник, тази загуба ще бъде заровена дълбоко в забрава?
Самият мач няма много за коментар, урусите го взеха лесно, тръгна им с 2 бързи гола и не изпуснаха кормилото в нито един момент. Явно и те, и руснаците ще трябва да получат истинската си оценка след осминафинала. Противниците – Португалия и Испания /съответно на Уругвай и Русия/ не са „цъфнали и вързали“ в момента, но са отбори, срещу които трябва да покажеш възможностите си.
Що се отнася до утешителния мач С. Арабия – Египет, той не беше кой знае какво шоу и само потвърди впечатлението, че това първенство не успя да провокира гения на Мохамед Салах да се развихри. Той вкара гол, но и 15 да беше отбелязал, като са само почетни, все тая. Победата на саудитите пък ще им послужи колкото да им смекчи резила от първите мачове.
Испания трябваше да се напъне срещу отпадналите мароканци, които повеждаха на два пъти и играха честно и почтено, давайки допълнителен шанс на Иран в другия мач. Това се оказа без значение, тъй като испанците все пак си взеха точката, но ако някой ми беше каза преди световното, че „Ла Фурия“ ще направи само 5 точки в тази група и то с голова разлика 6:5, щях да се изсмея. Каква друга група да дръпнат на претендент за титлата, че да излезе от нея комфортно?
Същият случай е Португалия, която е и действащ еврошампион. От учтивост още от 2016 година не споменаваме факта, че този отбор дори не е в петицата на най-добрите европейски тимове и извади див късмет плюс присъствието на Кристияно Роналдо, но в Русия вече ще трябва да стане дума за това. В последния мач асът на Португалия изтърва дузпа и отборът му цял мач ходи по мъките, за получи и прескачане на сърцето в самия край, когато един от иранците можеше да ги погребе с победен гол.
От станалото изглежда, че осминафиналите Русия – Испания и Уругвай – Португалия ще са мачове, в които няма изявен фаворит и са възможни всякакви ръзвръзки.
В група С нещата хич не бяха и за гледане. Франция и Дания направиха новия най-безличен мач на световното, но това се очакваше. Едните няма за какво да играят, другите ги урежда и реми. Първият нулев „хикс“ на Мондала изглежда логичен изход и се случи. Така мачът, кйто трябваше да е дерби в групата, се оказа боза, и то развалена.
Франция стана най-леко класиралият се кандидат-шампион и пак ще кажа, че ако има какво да показват, то предстои, тъй като от играта им досега човек може да хване сънна болест. За датчаните това важи още повече.
Приятният отбор на Перу взе една утешителна победа и съжалява за изпуснатата дузпа срещу Дания, която можеше да подреди нещата в групата иначе. Австралийците трябваше да бият „инките“, за да имат шанс и се пробваха, но нямат реализатори и в крайна сметка остават последни в групата.
И двата отпадащи отбора показаха дух и умения /в различно съотношиние/ и, по мое мнение, ако някой от тях бе изместил Дания, откъм зрелищност първенството щеше да спечели. „Червеният динамит“ на това първенство не изглежда хич взривоопасен, ама кой знае…
Като започна първенството, фаворитите се спъваха, и падаха, та се изпочупиха, а Аржентина направо си беше за отписване.
Да, ама не.
Големите футболни сили явно имат нещо в писхиката, което не им дава да допуснат, че могат да загубят, преди да е свирен последният сигнал за мача. Справка – Германия преди няколко дни. Сега и аржентинците демонстрираха настойчивост, която се отплати. Меси се отпуши срещу Нигерия и въпреки че „гаучосите“ трябваше да преживеят разочарованието на изравняването, не спряха да се опитват и 4 минути преди края Рохо вкара от воле гола на живота си, поне досега. Това бе достатъчно за излизане от групата, а също така и за доста семплия като духовност Марадона да почне да показва средни пръсти по трибуните, неизвистно но кого. Той може и да беше най-големият футболист, но като личност май е… абе, да не ти става зет.
Обаче трябва да бъдем честни и спрямо Нигерия. При всичките похвали, които отправих към аржентинците за последния им мач, трябва да се отбележи и неоценимата помощ на съдията. Нигерия не получи абсолютно ясна втора дузпа за игра с ръка в наказателното поле. Ако африканците бяха обърнали резултата до 2:1, не смятам, че Меси и компания имаха сили да победят.
Хърватите пък решиха да не показват милост и не изиграха мача с Исландия достатъчно несериозно, за да го загубят. На Меси и компания това им стигна. Най-после на лицата им изгря усмивка, при това заслужена, защото бяха по-добри от нигерийците. Колко точно могат, дойде време да видим. На осминафиналите противник им е Франция.
На печелившите – честито, на разочарованите… до свидания!
