Руският Мондиал достигна апогея си и тези, които ще поделят славата в различни пропорции, вече са известни. Някои, като Хърватия, вече са на исторически връх и могат да мечтаят да се изкачат и на световния. Други останаха с тежко разочарование, а трети, като Франция, имат златния шанс да се наредят сред наистина големите – тези, които са печелили световната титла повече от веднъж.
Полуфиналите минаха по различен сценарий и това може да окаже влияние върху начина, по който двата най-добри тима в този шампионат ще влязат в последния сблъсък.
Франция и Белгия изиграха един предимно тактически мач с малко чисто футболни моменти и малко хубави положения за гол. По не особено придирчиви критерии видях 3 възможности за Франция и 2 за Белгия, всичките пропуснати, а „стопроцентови“ положения май нямаше. Голът на победата дойде след центриранe от статично положение и хубаво придвижване на младия Умтити, като практически, както обичаме да казваме, Франция „излъга“ белгийците.
Все пак трябва да се признае, че победителите бяха по-убедителният, по-солидният и по-дисциплинираният тим. Те превъзжохдаха с много малко, но то бе достатъчно както да използват открилия се шанс, така и да запазят крехкото си предмство в минутите на стихиен натиск на противника в края на мача. Очакванията към взривната белгийска атака бяха по-големи, но срещу френския цимент тя бе далече от върховите си изяви.
През първото полувреме Еден Азар представляваше някаква константна опасност за френския защитен вал, но бе укротен и поне до гола французите успяха да потиснат всички опити за мърдане на съперника. Дешан е хитра сврака и е гледал внимателно как бразилците успяха да загубят от Белгия мач, в който имаха превъзходство. Той не допусна това да се случи и на неговите възпитаници.
Франция не се откри фатално в нито един момент, напред разчиташе на малки възможности и на няколко бляскави изпълнения на Гризман и Мбапе, който беше доста впечатляващ в този мач. Жиру остава длъжник на отбора по отношение на реализацията на голове, но явно изпълнява основните задачи, дадени от Дешан.
Със сигурност „петлите“ показаха на този Мондиал качества, които ги правят достойни да спорят за Световната купа. „Червените дяволи“ пък ще трябва още да се усъвършенстват, за да постигнат нещо голямо, което това „златно“ поколение на белгийския футбол със сигурност заслужава.
Вторият полуфинал премина напрегнато, емоционално и завърши след пълен обрат в резултата, което ще го направи със сигурност по-запомнящия се от двата мача. Преди двубоя основният въпрос беше дали физическите сили на хърватите ще са достатъчни, за да се справят с един млад и напорист английски тим, който обаче категорично отстъпва по качество. Очаквах „шахматистите“ да приемат шведската тактика и да изчакат първото полувреме по-прибрани, пестейки сили и надявайки се, че съдията няма да им вкара някой гол, както се случи на шведите.
Нищо такова не стана. Още в петата минута Трипиър врътна над стената един майсторски пряк свободен удар и даде преднина на „трите лъва“, като така разби план „А“ както на противника, така и на своя треньор Саутгейт. Това беше мечтаният старт за англичаните и те просто трябваше някак да се възползват от него по пътя към достигане на първи финал на Мондиал от 1966 година. Това обаче също не стана.
Веднага след гола хърватите забравиха, че са чели в медиите, че са уморени от два поредни двубоя с дузпи, и започнаха да се движат все повече и по-ефективно. Докато навлязат в ритъм, допуснаха няколко опасни английски влизания към вратата си и това можеше да им струва скъпо, особено към края на полувремето, когато Кейн получи топката в наказателното поле, но от много малък ъгъл улучи дясната греда на хърватската врата, вместо зейналото пространство зад нея. Тогава съдиите дадоха една от онези идиотски засади пост фактум, които вече внесоха доста смущения в мачовете. После, на всичко отгоре, се видя, че засада нямаше. Все пак Кейн затвърди впечатлението, че е по-добър от статични положения, отколкото от игра, и добре че отърва гола, инак не знам какво щеше да се коментира после и какво щеше да стане на терена.
Това беше и предпоследният шанс на Англия да подобри с гол положението си, тъй като почти през цялото останало време на терена имаше само един тим и това беше хърватският. Уж уморените „шахматисти“ бяха бързи като мутри по магистрала почти през цялото второ полувреме, комбинираха добре и накараха англичаните да изнемогват в защита. Някак си хърватите не допуснаха и опасни контраатаки и показаха колко е важна индивидуалната техника, в която островитяните видимо отстъпват. Голът на Перишич беше най-малкото, което можеше да се случи на „трите лъва“, които не знаеха къде им е изходът от клетката. Хърватите имаха още положения, като веднъж гредата спаси Англия от загуба в редовното време.
Тук е моментът да се изкажа за съдийството, тъй като имам противния навик да се вглеждам и в него като основен фактор, формиращ крайния резултат от мачовете. То отново не беше идеално, но, за разлика от мача на Англия с Швеция, не беше решаващо за крайния изход. В самия край на първото полувреме имаше учебникарска дузпа за Хърватия. Тя беше от епидемично разпространения джендърски тип дузпи, при които защитникът прегръща топло противников нападател и го просва на тревата с непочтени намерения по време на центриране.
Такива дузпи имаше неотсъдени и в други мачове от турнира, а имаше и отсъдени, което внася изключително объркване по отношение на критериите и мотивацията на съдийството. Все пак на другата кука на кантара трябва да окачим няколко влизания тип „бръснач“ на хърватски футболисти. Едно от тях стана минути преди втория гол и ми се видя като целенасочен удар от твърд стил карате по глезена на опонента. Там нещата минаха по живо, по здраво без подходящия картон, тъй че, въпреки че компенсиращото съдийство е порочно нещо, можем да приемем, че нещата в мача са били „танто за танто“.
В първото продължение англичаните наистина се показаха по-свежи и взеха за кратко инициативита, като достигнаха и до второто си хубаво положение в двубоя, но ударът им с глава бе избит на метър пред голлинията.
Хърватите си починаха малко, приспаха противника и се раздвижиха в последен напън да направят нещо при умерен риск преди дузпите. Като истински гросмайстори, постигнаха мат чрез Манджукич в 109 минута. Английският тим остана с 10 души поради тежка контузия на играч и изчерпано право на смени и в последните 15 минути бе напълно безпомощен да промени нещата. Хърватите никога не са играли чисто в такива положения и изгубиха поне половината време във въргаляне по терена и витизчийски изпълнения от ниска класа, обаче накъсаха играта и не изпуснаха юздите на ситуацията.
Те бяха видимо по-добрият отбор като цяло и надиграха противника. Технически изглеждаха много отгоре, а в тактическата партия шах между Хърватия и Англия балканците също оправдаха прозвището си, което всъщност идва от каретата на основния им екип. Те реагираха адекватно на всички промени и нюанси на двубоя, докато Англия нямаше насрещни ходове.
Островитяните за втори пореден мач отправят само два удара в рамките на противниковата врата и този път това не бе достатъчно. Почти никога не е. Въпреки че имаше всички предпоставки за успех, Англия се провали в ендшпила на този двубой. Тя нямаше тактически опции за неутрализиране на индивидуалното презъвходство на хърватите.
„Трите лъва“ са задружни и бойки, но не играят шах. Все още. За бъдещето – ще видим. Зависи и от треньора Саутгейт.
Сега ще имаме финал, в който един физически силен и отпочинал тим като Франция ще срещне отбор, който се бори за оцеляването си на всяка стъпка от турнира и е съпътстван от контузии. Хърватия обаче изигра един много по-добър полуфинал, отколкото четвърт- и осминафинала си. Това е тим, който може да работи под напрежение, не се смущава, ако е притиснат до стената, и винаги има на разположение по някой скрит ход, който може и да е убягнал на противника. В три поредни елиминационни мача на този Мондиал балканците изоставаха в резултата и все пак именно те са на финала. Насреща си обаче имат най-солидно изглеждащия отбор на първенството – тим, който практически не прави грешки, има неизчерпаема енергия и с това печели.
Последният тест идва. Естественият отбор на световното определи кои са двата хищника на върха на хранителната верига. Не бива да се заблуждаваме от безобидно звучащи прозвища – „петлите“ и „шахматистите“ са готови за битка с нокти и зъби за запис със златни букви в историята на футбола.
